Мъжеядката

Тази нощ Аарон спа като къпан, сгушен между жена си и плюшените животинчета (които бяха в течение на нещата и очевидно също споделяха щастието им).

Сънят на бъдещата майка беше далеч по-неспокоен, изпълнен с тревожни въпроси: дали „Прада“ скоро щяха да създадат бебешка колекция? Дали бебето нямаше да наследи ужасния нос на Теди и в такъв случай кога най-рано можеха да го коригират? Дали щяха лесно да вкарат наследника си в добро частно училище или щеше да се наложи първо да подкупят някого.

Но най-вече я безпокоеше въпросът за парите. С Аарон доста бяха поспорили на тази тема и най-после Клариса обеща да не моли баща си за финансова помощ.

Не че възнамеряваше да спази обещанието си — не виждаше причина да го прави. Още повече, че намеренията й бяха благородни.

На сутринта рано-рано (около девет) Клариса се отправи към офиса на баща си, за да го моли (ако трябва — на колене) за пари. Не можеше да лиши бебето си от памперси и други най-елементарни неща. Нямаше да го допусне.

Баща й, издокаран в костюм на райета, с жълта вратовръзка и прясно боядисана (в червено) коса, изглеждаше като водещ на сутрешното токшоу.

— Какво те води насам, бонбонче?

— Бременна съм и имам нужда от пари — Клариса не виждаше смисъл от увертюри — това все пак беше баща й.

— И аз се радвам да те видя, Сладкишче.

Офисът на Теди беше облицован с ламперия. Приличаше на планинска хижа.

На баща й не му липсваха пари, но определено му липсваше вкус.

Бащата и дъщерята седяха един срещу друг, но ги делеше пропаст, огромна като Саргасово море или като задника на баба й през последните години от живота й.

Най-после Клариса заговори:

— На бременните вече не им ли се полага кафе?

— Само безкофеиново. Една бъдеща майка трябва да мисли за тези неща, Клариса.

— Още си спомняш името ми? Това е добре. За родителските отговорности ли ще ми говориш, Теди? Личният ти пример е напълно достатъчен.

— Но острият език определено не си наследила от мен… — въздъхна Теди и машинално извади пура, но погледът на Клариса го спря. Дъщеря му се усмихваше насмешливо — бащите на бъдещите майки също трябва непрекъснато да се съобразяват с някои неща.

Теди задъвка крайчето на пурата.

— Само не си прави от онези тестове… как им беше името…? За качеството на яйцеклетката…

— Амнио?

— Сигурно. Слушах в едно предаване, че били вредни. Освен това сигурно са болезнени — забиват ти игла ето тук…

Той я потупа лекичко по корема. Клариса отблъсна ръката му.

— И не ми казвай пола предварително. Не искам да знам. Предпочитам да е изненада, както си му е редът.

— Татко…

— Теди.

— Татко. Скоро ще ставаш и дядо, така че свикни с шибаната дума.

— Не говори така пред бебето! Пък и… то също може да ми казва Теди.