Самотата на простите числа

Не искаше дете или може би искаше. В действителност не бе мислила никога за това. Въпросът не се поставяше и толкоз. Менструалният й цикъл спря горе-долу, след като изяде последния си шоколадов сладкиш. Но истината беше, че Фабио искаше дете и тя бе длъжна да му го даде. Длъжна, защото, когато се любеха, той не искаше от нея да запали лампата, не го беше правил никога след първия път у тях. Длъжна, защото, когато свършваше, се отпускаше върху нея и тежестта на тялото му прогонваше всички страхове, защото не говореше, а дишаше, и толкоз, беше там. Длъжна, защото тя не го обичаше, но неговата любов бе достатъчна и за двамата, бе достатъчна да им даде подслон.

След тази вечер сексът се бе променил, вече носеше в себе си точна цел, така че бързо започнаха да пренебрегват всичко, което не беше непосредствено необходимо за осъществяването й.

Но с изминаването на седмиците, а после и на месеците не се случи нищо. Фабио отиде да се прегледа и сперматозоидите му се оказаха съвсем нормални. Вечерта съобщи новината на Аличе, като нарочно я държеше притисната в прегръдките си. И веднага добави: „Не трябва да се притесняваш, вината не е твоя.“ Тя се отскубна и избяга в другата стая, преди да се разплаче, а Фабио се презря, защото всъщност мислеше, че вината е нейна.

Аличе започна да се чувства следена. Държеше си фиктивна сметка за дните, отбелязваше чертички в бележника до телефона. Купуваше дамски превръзки и после ги хвърляше непокътнати. В подходящите периоди отблъскваше Фабио в тъмнината, като му казваше:

Днес не може.

Той, без тя да знае, си правеше същата сметка. Тайната на Аличе пълзеше между тях, хлъзгава и прозрачна, като ги отдалечаваше все повече един от друг. Всеки път, когато той намекваше нещо за лекар, за лечение или по повод на проблема, лицето й помръкваше и беше сигурно, че до няколко часа ще намери за какво да се скарат, обикновено за някаква глупост.

Всичко това бавно ги победи. Престанаха да говорят на тази тема и заедно с разговорите се разреди и сексът, който накрая се сведе до мъчителен ритуал в петък вечер. И двамата се къпеха един след друг, преди и след това. Фабио се връщаше от банята с още лъскава от сапуна кожа на лицето си и облечен с чисто бельо. Междувременно Аличе си бе облякла фланелката и го питаше може ли вече и тя да отиде. Когато се връщаше в стаята, го заварваше вече заспал или поне със затворени очи, обърнат на една страна и само в неговата част на леглото.

Този петък нямаше нищо много по-различно, поне в началото. Аличе бързо го последва в леглото, след като цялата вечер бе стояла затворена в тъмната стаичка, която Фабио й беше обзавел на мястото на кабинета като подарък за третата им годишнина. Той наклони списанието, което четеше, и погледна босите крака на съпругата си, които вървяха към него, като се плъзгаха по дървения под.

Аличе се пъхна между чаршафите и се притисна до него. Фабио пусна списанието на земята и загаси лампата на нощното шкафче. Правеше всичко, за да не прилича сексът им на изтъркан навик, на необходимо жертвоприношение, но истината беше ясна и на двамата.