Нощна звезда
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-971-6
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощна звезда». Краткое содержание книги:
Преобразената Хевън омагьосва съучениците си със своята мистична красота и се превръща в новата звезда в училището. Тя планира да отмъсти на Джуд и Евър за злополучната смърт на Роман, а новопридобитата й сила се оказва много по-голяма, отколкото всички предполагат.
Междувременно в Съмърленд Евър зърва кадри от предишния си живот на робиня в Юга и разбира, че Деймън крие тайни за тяхното общо минало — тайни, заради които се усъмнява, че любимият й векове наред си е служил с измама, за да я спечели. Дали Джуд не е истинската й любов — онзи, който вечно трябва да се бори за нея и не престава да я обича? Ако потърси близостта му, може би ще разбере…
Евър трябва да избира, ето защо се обръща към своята нощна звезда с молбата да й разкрие истината…
Заставам пред Джуд, уплашена от начина, по който тя се усмихва и бавно прокарва език по устните си. Надига се леко на пръсти, наднича над рамото ми и заявява:
— Направи си услуга и недей да слушаш Евър. За теб ще е по-добре да останеш там, където си. Не си в състояние да ме надбягаш, а и тази енергия ще ти е необходима за друго.
Бързо пристъпва вдясно, сякаш възнамерява да се протегне покрай мен и да го сграбчи. Аз обаче веднага й препречвам пътя. Следя напрегнато всяко нейно движение. Няма да позволя да стане като при предишния ни сблъсък в училищната тоалетна, когато тя успя да ме подчини и ме притисна до стената. Щом аз едва успявам да я удържа, Джуд няма никакви шансове.
— Съжалявам, че прекъснах заниманието ви. Изглеждахте напълно погълнати един от друг… — Разсмива се и зачервените й очи се стрелкат ту към мен, ту към него. — Нямах представа, че отношенията ви са взели такава насока.
Протяга се към мен и бодва рамото ми с дългия си, лакиран в синьо нокът. Усещам ледената й, жестока енергия, която ме пронизва като отровно ухапване. Неприятната студена тръпка отказва да изчезне дълго след като Хевън се е отдръпнала. Същевременно забелязвам нещо, което ми вдъхва надежда: колкото и да се старае да го прикрие, ръката й трепери.
Тя накланя главата си на една страна и започва да навива на показалеца си дълъг кичур от спускащата се по гърдите й коса. Вниманието й е насочено само към Джуд:
— Има нещо, което трябва да узнаеш, преди да си се въодушевил прекалено. Единствената причина Евър да ти позволи да стигнеш до тази фаза е, че Деймън я заряза заради Стейша. За пореден път. — Поклаща глава и стисва устни, сякаш не може да повярва колко съм подла. — Така че сигурно просто е имала нужда да се облегне на някого. Нещо като патерица, нали разбираш?
Поглеждам крадешком към Джуд. Надявам се, че не взима думите й насериозно. Очите му обаче са така замъглени, лицето му — толкова объркано, че не мога да разбера какво мисли.
— Не се ли умори вече? — Тя престава да навива косата на пръста си и започва да разглежда многобройните си пръстени. — Нали си наясно, че Евър винаги те използва като рамо, на което да поплаче? Че очаква да й свършиш мръсната работа, като ти предлага само една целувка в замяна. Е, поне това ти дължи — в крайна сметка тя е основната причина животът ти да е обречен на такъв трагичен и преждевременен край!
Иска да продължи да се забавлява за наша сметка, но аз вече чух достатъчно, както и Джуд. Не желая думите й да го разсеят… или пък да вземе да й повярва. Успокоявам дишането си и се концентрирам.
— Какво искаш, Хевън?
— О-о, мисля, че много добре знаеш!
Очите й, чиито ириси преди блестяха като прекрасни водовъртежи от бронзово и златисто, сега са тъмни, мрачни и жестоки езера, обрамчени в червено.
— Струва ми се, че бях пределно ясна. — Ухилва се и зъбите й проблесват. — Единственото, което не мога да реша, е кого да убия първи. Защо не ми помогнеш, Евър? Какво ще кажеш — теб или Джуд?
Старая се да успокоя енергията на Джуд, който се напряга все повече, и да привлека вниманието й, за да не го насочи отново към него.
— Ах, значи това било! — възкликвам и повдигам вежди.
— Големият ход, който заплашваше да направиш… От колко време вече говориш за него — няколко седмици? Или станаха месеци? Ще приведеш в изпълнение грандиозния си план в малка квартална книжарница без никакви свидетели?
Поклащам глава, за да покажа колко съм разочарована от избора й на сцена.
— Честно ти казвам, Хевън, малко съм изненадана. Смятах, че ще предпочетеш нещо по-бляскаво, драматично и помпозно. Да разиграеш истински спектакъл в претъпкан търговски център например. От друга страна, напоследък изглеждаш малко… как те наричаше Роман…
Присвивам очи, сякаш се старая да си припомня, после с театрален жест се удрям по челото и казвам:
— Ах, да, сетих се! Прегладняла. Изглеждаш малко прегладняла напоследък. — Поглеждам я спокойно в очите. — Как да ти го обясня… Напрегната. Избухлива. Уморена, разнебитена дори. Сякаш спешно се нуждаеш от добра вечеря и ъъ… може би дори от прегръдка.
Тя се намръщва, прави една несигурна крачка към мен.
— О, всъщност напоследък получавам доста прегръдки. Не се безпокой за мен! А пък ако случайно ми потрябва гушкане, винаги мога да се обърна към Джуд, който ми е под ръка в момента. — Хвърля му толкова похотлив, зловещ и хищнически поглед, че усещам как той потръпва и енергията му се променя. — Колкото до липсата на драматизъм и грандиозност… не мисли за това. Ще има предостатъчно драма. Пък и не сцената има значение, а самата пиеса, която се разиграва на нея. Не че ще ти разкрия или ще ти подскажа нещо, защото смятам, че ще е много по-забавно да ви изненадам. Знай само, че накрая ще си платиш за всички ужасни неща, които ми причини, включително за последното…