Джъстис

— Джеси! — изръмжа той. — Съжалявам, но това е последната нощ, която можем да прекараме заедно. В главата си имам дълъг списък от причини, освен онези, които споменах.

— Просто точно сега си разстроен. — Тя прехапа устни и въздъхна. — Ще си промениш мнението и когато го направиш, знаеш къде да ме намериш.

— Ще се изправиш пред опасност, ако бъдеш свързана с мен. Не можем да го направим отново.

Джеси размърда дупе срещу хълбоците му и усети как членът му й отвърна като се втвърди и набъбна. Усмихна се в тъмнината. Устата му можеше да казва едно, но тялото му беше в пълна хармония с нейното.

— Добре — искаше да го успокои. Джъстис беше голям паникьор, но тя щеше да се справи с това по-късно. Непосредствената й цел сега бе да прави любов с него. Може би след няколко десетки пъти, той щеше да преодолее глупостите от рода на „аз съм голям, силен Вид, ти си крехка човешка жена“. Успя да не се разсмее на това си тълкувание. — Ще говорим по-късно. — Плъзна другата си ръка по корема му. Съжали, че не е легнал по гръб, за да може да докосне повече от тялото му. Проследи пъпа, спусна пръстите си по-надолу и с нокти го почеса леко. Джъстис изръмжа.

Тя се обърна настрани, намести задника си срещу него, притисна гръб в гърдите му, докато не остана никакво пространство между тях. Обичаше топлината, която той излъчваше. С тялото му, увито около нейното, и ръката му, здраво обгърнала кръста й, Джеси никога не се бе чувствала на по-правилното място в нечии прегръдки.

Вдъхна прекрасния аромат на мъжа и се заслуша в мъркането му. Влюбвам се, призна си тя. Силно и бързо. Споменът за скачането с парашут се мярна в съзнанието й. Страхът да излезе от самолета бе съкрушителен, но тя искаше да лети. Тогава направи решителната крачка, разпери ръце и се хвърли с главата напред без колебание. Джъстис се справяше с подобни преживявания всеки ден и тя искаше да приеме предизвикателството отново. А рискът от разбитото сърце би трябвало да е по-малък, отколкото ако парашутът не се отвори, и далеч по-малко опасен.