Джъстис
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
Джеси не можеше да помръдне. Беше толкова задоволена, че не усещаше тялото си — от плът и кръв ли бе или от желе. Тялото на Джъстис я предпазваше да не се изхлузи от ръба на леглото и да се срине в безволева купчинка на пода, тъй като краката й изобщо не я държаха.
И двамата дишаха тежко. Зъбите му я освободиха. Горещият му дъх пареше кожата й, докато и двамата се възстановяваха. Беше очевидно, че той се стреми да не отпуска изцяло тежестта си върху нея, за да не я смачка, което й позволяваше да си поема въздух.
Когато мъглата на сексуалното блаженство се разсея и мозъкът й отново можеше да функционира нормално, Джеси се усмихна. Искаше да види лицето му. Изрече първото нещо, което й дойде на ум:
— Това беше петнайсет по скалата от едно до десет на фактора „уау“.
— Много съжалявам, Джеси! Не трябваше да губя контрол. Ти си толкова дребна. Само да отбележа, че не можех да мисля. Ще ми простиш ли?
— Ти ми се извиняваш? — Тя се засмя. — Сериозно? Няма какво да ти прощавам. — Извъртя глава достатъчно, за да срещне загрижения му поглед и продължи да се усмихва. — Това беше перфектно, невероятно, чудесно!
Той прекъсна зрителния контакт с очите й, наведе лицето си и я целуна по тила.
— Ти си деликатна, но просто не го знаеш. Можех наистина да те нараня.
— Не оспорвам, че съм дребна, но твоята безсмислена версия е направо съкрушителна.
Джъстис дишаше във врата й, криейки лицето си, така че тя не можеше да го види.
— Трябва да ми се довериш, когато казвам, че си крехка в сравнение с мен. Боли ли те? Бях ли прекалено груб? — Гласът му се смекчи. — Необходимо ли е да се обадя на лекаря?
— Нямам нужда от доктор. Правиш от мухата слон.
Искаше й се отново да се засмее на прекалената му загриженост — тя граничеше с абсурдност — но не желаеше да рискува да нарани чувствата му. Загрижеността му за нейното благосъстояние я трогна дълбоко.
— Взех те, сякаш си една от нашите жени, но ти не си. — Силно ръмжене се изтръгна от гърдите му. — За щастие не изгубих контрол изцяло. — Джъстис се отдръпна от нея, освобождавайки я напълно от тежестта си. — Не знам какво не е наред с мен, щом става въпрос за теб. Обезумявам напълно.
Джеси се претърколи и се взря в него, любувайки се на картината, която представляваше — загорял, висок и секси. Знаеше, че гледката на изваяните му мускули и здравото телосложение винаги щеше да й влияе.
— Може би това е проблемът. Поел си огромна отговорност като си станал лице на Новите видове. — Тя седна, чувствайки се удобно в голотата си, и го погледна със съчувствие. — Знам какво е да се преструваш, за да бъдеш някой, който не си. Баща ми е сенатор. Бях отгледана сред политици и други идиоти и трябваше винаги да надявам онзи перфектен образ, който баща ми изискваше. — Джеси сви рамене. — Истината е, че аз не съм чак толкова изтънчена. Повече съм мъжкарана, отколкото дама, и това, което в действителност ми се е искало да направя, бе да шамаросам много от хората, с които бях принудена да разговарям любезно.
Джъстис седна на ръба на леглото, извърна тялото си на една страна и се загледа в нея леко объркан.
— Не разбирам.
— Ти заставаш пред камерите и репортерите и се представяш пред света като напълно човешко същество, но ти не си. С мен, Джъстис, можеш да бъдеш просто себе си. Аз те приемам такъв, какъвто си. Ти си човекът, който мърка и ръмжи, излизаш малко извън контрол, когато се целуваме и няма нищо лошо в това. — Тя се протегна напред, подпря се с длани на леглото и се изправи на колене. Задържа погледа му, опитваше се да му покаже, че има предвид всяка дума, която казва. — Всичко е наред с теб, Джъстис Норт. Мисля, че си невероятен и не искам да се сдържаш, когато си с мен. Желая да опозная истинската ти същност, а не някакъв образ, който смяташ, че е перфектен за твоята работа. Ти си в почивка и това е време за игра. Ще те науча как да се забавляваш и ще съборя стените, с които си се обградил. Аз съм в безопасност, Джъстис.
Той искаше да протегне ръка, да я придърпа в обятията си и да я прегърне. Тя му предлагаше приемане, разбиране и възможност да бъде мъжът, който бе бил някога — преди доброволно да поеме ангажимента да представлява народа си. Обхвана го копнеж, почти граничещ с болка, и в този момент той осъзна какво трябваше да направи. Мъка прониза сърцето му. Но той бе дал обещание, заклел се бе да си върши работата. Твърде много разчитаха на него, за да последва чувствата си.