Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Какво разрешение? — попита тя.
— Екологично разрешение — отвърна Джим. — На борда на онзи самолет е имало гориво и масло, нали?
— Да, но…
— Е, не забравяй, че това е територия на еколозите и тук дори не мога да кихна на открито без пет разрешителни.
— Колко време ще отнеме? — попита тя и в тона й прозвуча опасение.
Джим Доблър въздъхна.
— Зависи от това, къде е потънал самолетът. Ако е в защитени води, може да са нужни няколко седмици, а може и никога да не го получим, зависи какво ще решат щатските и федералните власти.
— Не мога да чакам толкова!
Тя им обясни защо бърза, каза им, че Арли Роузън всеки ден губи големи суми пари.
— Госпожице Роузън — рече Скот, — тук спазването на екологичните правила е критично важно за икономическото ни здраве.
Джим кимаше.
— Ако извадя самолета ви без разрешително и той изпусне капка от нещо друго, освен минерална вода „Перие“, Екологичната агенция ще ме прониже с харпун, а медиите ще ме обвинят, че убивам птиците, белите мечки и Бог знае още какво.
— Но това е лудост! Самолетът и сега е там и тече, докато си говорим.
— Знам, но не ние пишем правилата. Тук само да докоснеш едно дърво и ще те преследват съдебно и с автомати узи.
— Госпожице Роузън — започна Скот Макдърмът, но тя го прекъсна:
— Добре. Можеш вече да забравиш това „госпожице Роузън“ и да ми казваш Ейприл. Просто се бях ядосала на отношението ти в Анкъридж.
— Така ли? — отвърна Скот и се ухили на Джим. — Тя не харесва отношението ми.
— По дяволите, Скот, нито една жена отсам Ацуги не е харесвала отношението ти, откак избяга от флота — рече Джим.
— Е, това вече е много, господин Доблър, сър! — Скот се обърна отново към Ейприл: — Само за протокола, госпожице Роузън — Ейприл, — в отношението ми в Анкъридж нямаше нищо лошо.
— Да, бе, нямало! — сопна се тя и го погледна така, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Да, бе, имало! — контрира я той. — Аз ли бях онази сладка млада госпожица, която нахлу в хотел в Аляска на високи токове с развети пешове на палтото от не знам каква направа, за да каже на местните дрипльовци да не пушат в зоната за пушене?
— Не видях знака. А палтото е от „Нордстрьом“, благодаря.
— Добре, деца — намеси се Джим. — Може би трябва вече да се върнем на темата.
Скот протегна същата онази голяма лапа, която тя бе поела тъй неохотно в Анкъридж, и Ейприл този път я стисна с повече ентусиазъм.
— Извинявай, че се държах предизвикателно.
— Приема се.
Той задържа ръката й за секунда и отметна глава.
— Знаеш ли, давам ти картбланш да ме атакуваш за… лекото ми нахалство.
— По-късно ще се заема и с това — увери го тя.
Той кимна, пуска ръката й и се обърна отново към Джим.
— Ти каза, че ако самолетът е паднал отвъд някаква граница, то правилата не важат?
— Ами, възможно е. Тези координати може и да са извън охраняваните води и ако е така, то разрешение навярно няма да е нужно.
— Не можем ли поне да се опитаме да намерим останките? Доколкото разбрах, разполагаш с ехолокатор със страничен обзор — това би ни помогнало да ги открием.
Джим кимна.
— В общи линии — да.
— А още е светло. Не можем ли да започваме?
Джим поклати глава.
— Да, но двигателят на влекача ми е повреден. Работят по него, но ще е готов чак утре. А и с пълен ход правя само петнайсет възела, което означава, че ще ни трябват четири часа да стигнем до там.
— Ейприл — намеси се Скот Макдърмът, — кажи ми какво точно се стремиш да постигнеш?
— Как какво? Опитвам се да извадя самолета на баща си.
— Очевидно времето е критичен фактор, но какво очакваш да намериш в онези останки?
— А, това ли било? Ами… Необходимо е да се докаже — обясни тя, — че перка на едно от витлата се е счупила по време на полет. А трябва да взема и някои неща от кабината на самолета, ако все още са невредими.
В съзнанието й се мярна неприятна картина — пръснати, натрошени бутилки. Грейси я бе предупредила, че дори една от тях да не е цяла и запечатана, ФАА никога няма да се откаже от обвиненията си. Ейприл пренебрегна студените тръпки и се опита да се усмихне.
— Добре — обърна се Скот към Доблър. — Имаш подводни камери, нали, Джим?