Светът на мъглите
- Автор: Грин Саймон
- Серия: twilight of the empire #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Орфия
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни
— Тези места явно са скъпи — отбеляза Блекджак.
— Хиляда и петстотин в злато — съобщи Тейлър гордо. — Ако не се налагаше да се пръждосам с кораба, щях да го накъсам на малки парченца и да танцувам върху останките му. А сега, войнико, мога да взема пари от теб като откуп за мълчанието ми, в противен случай ще ги получа от пристанищния директор Стийл като награда, че съм те предал. Не ме е грижа от кого ще получа парите.
Блекджак се взря замислено в човека от Хейдън. В дрезгавия му нечовешки глас се долавяше незабележимо вълнение, а в дълбоките му златисти очи се таеше нещо като страх.
— И с какво толкова те е уплашила нашата изследователка? — попита бавно той. — Добре, виждал съм я да се сражава. Чудесна е, много е добра. Но ти си киборг. Би следвало да можеш да се грижиш за себе си.
Тейлър поклати глава и пресуши последните остатъци от брендито си. Вторачи се с мрачно лице и блуждаещ поглед в дъното на празната си чаша.
— Никога ли не сте чували за изследователката Топаз? Мислех, че всеки в Пристанището на мъглите е чувал историята й. Тя се е превърнала в страшилище за Империята. Майките плашат децата си с нея. Тя е сирена, войнико. С омайното си пеене може да разкъса мозъка ти на части. Империята я е обучила да унищожава всякакви чужди цивилизации. Във всеки случай е превъзходна в работата си. И един ден се възправила срещу Империята или Империята се изправила срещу нея и тя побягнала. Сирените са рядкост и Империята иска да си я върне обратно, за да я държи под контрол. Мисля, че хората и досега още се боят от нея. Империята изпратила цяла група стражи по петите й, петстотин добре обучени войници. Заловили я на малка планета, наречена Виримонд. Убила всички с една-единствена песен: най-мощният еспер, който някога се е раждал. Като прибавиш и изследователските й умения да върти меч и да си служи с разрушителен пистолет, имаш насреща си воин, с когото не бих искал да се сражавам. Нито пък вие, ако имате поне малко здрав разум в главата си. А сега, кога ще ми дадете парите?
— Забравете за това — сряза го Блекджак сухо. Тейлър го измери с кръвнишки поглед.
— Може би не съм се изразил ясно, войнико — нямате избор.
— Винаги съществуват различни възможности.
— Да не мислите, че блъфирам?
— Не — отвърна Блекджак. — Съвсем не мисля така.
Тейлър скочи от стола и се метна встрани, а бликналият горящ поток енергия от пистолета на Блекджак се размина с него само на косъм. Мъжът от Хейдън се окопити бързо и се усмихна мрачно. Блекджак блъсна стола си с едно движение и се изправи с меч в ръка. Тейлър пристъпи към него и елитният воин отстъпи предпазливо встрани, като държеше меча пред себе си. Отекнаха звуци от бъхтене, боричкане и пълзене. Клиентите на „Зеленият мъж“ хукнаха навън или се изпокриха под масите. Една маса в дъното на кръчмата избухна в пламъци от енергийния лъч на разрушителя. Блекджак пъхна пистолета в кобура и размаха меча с дясната си ръка. Докато кристалът се презареждаше, битката можеше да приключи. Той се потупа по хълбока с лявата си китка, след което изкова блестящ силов щит.
Тейлър започна бавно да обикаля около него със спокойни и нетрепващи златисти ириси. Жестовете му бяха целенасочени и премерени, обезпокоително прецизни и грациозни. Не носеше пистолет или меч. Не му бяха нужни. Блекджак претегли меча си с ръка. Никога не бе влизал в двубой с човек от Хейдън, но вярваше в способностите си. Бавно описа кръг, без да изпуска от очи Тейлър, като внимаваше да държи леко съскащия щит помежду им. Известно време единственият звук в кръчмата беше равномерното им, контролирано дишане и тихото тътрене на обувките им по пода. Блекджак замахна с меча и се нахвърли яростно върху открилия се врат на Тейлър. Човекът от Хейдън лесно парира удара на въртящото се острие и се нахвърли към гърлото му. Блекджак препречи щита си точно навреме, когато Тейлър му нанасяше удар. В спокойния въздух лумнаха гъсти искри и се посипаха и Тейлър отстъпи назад, като поклащаше глава. Блекджак се олюля от удара, но успя да запази равновесие. Имаше късмет в битките и отлично знаеше това. Никога не бе виждал някой да маневрира толкова бързо.