Светлинка в нощта

— Готов ли си, скъпи? Време е за шоу.

— Какво шоу?

Тя се вгледа в увеличаващата се група хора пред тях:

— Ехо, кмете Джъркин, как сте? — извика след малко, пускайки в ход холивудската си усмивка.

Том Джъркин като че ли беше единственият човек в залата, който се потеше обилно. Голото му теме лъщеше на силната светлина. Дори и да се изненада, че вижда Джеръми не с Лекси, а с Рейчъл, той не го показа.

— Рейчъл, изглеждаш зашеметяващо. Впрочем, както винаги. Виждам, че запознаваш нашия гост със славното минало на този дом.

— Опитвам се.

— Браво, браво! Радвам се да го чуя.

Те размениха още няколко думи и Джъркин мина на темата:

— Съжалявам, че ще прекъсна разходката ви из миналото, но се надявам да не ми се разсърдиш, скъпа — започна любезно и се обърна към Джеръми: — Хората нямат търпение да открием вечерта.

— Нямам нищо против — кимна Джеръми. В същия миг кметът хвана ръката му и го поведе през тълпата.

Хората замълчаха и се разделиха на две като Червено море пред Мойсей. Някои гледаха с широко отворени очи, други се опитваха да видят по-добре, всички ахкаха, охкаха и шепнеха високо: „Ето го, сигурно е онзи там“.

— Не мога да ти опиша колко се радваме, че най-после се появи — каза кметът, докато се усмихваше широко на публиката. — Бях започнал да се тревожа.

— Няма ли да е по-добре да изчакаме Лекси? — попита Джеръми, полагайки усилия да не се изчерви.

Цялата тази работа, особено с ескорта на кмета, сякаш беше английската кралица, му се видя някак прекалено южняшка и доста притеснителна.

— Вече говорих с нея. Тя ще ни чака там.

— Къде е това „там“?

— Там, където ще се запознаеш с останалите от Градския съвет, разбира се. Вече познаваш Джед и Тъли, но има и още. Хората от общината също те чакат. И те като мен са много развълнувани от посещението ти. Много, много развълнувани. И всички имат по една история за духове. Нали си носиш диктофона?

— В джоба ми е.

— Добре, добре. Радвам се да го чуя. И… — той премести поглед от тълпата към Джеръми — разбрах, че довечера ще ходиш на гробището?

— Да, и като стана дума, исках да попитам…

Кметът продължи напред, сякаш не го бе чул, кимайки и махайки на хората.

— Като кмет на този град ти казвам да не се плашиш от нашите духове. О, гледката наистина е страховита, може да изплаши дори и слон. Но досега никой не е пострадал, като изключим Боби Лий Хауард, който заби автомобила си в пътния знак. Но това не беше под влияние на видяното там, а по-скоро резултат от изпиването на едно стекче бира, преди да седне зад волана.

— Разбирам — каза Джеръми и имитирайки кмета, започна да кима и да маха с ръка към тълпата. — И ще се опитам да го запомня.