Един по един
- Автор: Картер Крис
- Серия: Robert Huntur #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-260-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един по един». Краткое содержание книги:
С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра.
Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още набелязани жертви, за които куршум в тила е само избавление.
Още с първия си роман „Хамелеонът се завръща“ Крис Картър влезе в листата на големите криминални автори. Телеграфният стил, подправен с много напрежение, и изобретателните му герои са негова безусловна запазена марка.
В средата убиецът беше написал три думи: ДЯВОЛЪТ В МЕН
— Какво означава това, мамка му? — попита Барбара и се обърна към двамата детективи. — Какъв дявол? В кого? В неговата глава? В нея?
— Все още не знаем какво означава това, капитане — отговори Робърт.
— Затова дойдох по-рано — включи се Карлос. — Единственото, което можах да открия, е филм на ужасите, пуснат на екран през януари 2012 година. Заглавието е „Дяволът в мен“.
— Филм на ужасите? — Лявата вежда на Блейк се изви по странен начин.
Той кимна, докато четеше от екрана на компютъра.
— Филм на ужасите в документален стил за жена, замесена в поредица от ритуали, включващи екзорсизъм, докато се опитва да разбере какво се е случило с майка й.
Всички млъкнаха смаяни.
Барбара повдигна и другата си вежда.
— Екзорсизъм ли каза?
Карлос изпусна затаения си дъх, споделяйки чувството на безсилие и неудовлетвореност на капитана.
— Да. Според рецензията за филма майка й убила трима души, докато била обсебена от демон. Дъщерята иска да разбере дали това е вярно или не.
Погледът на Барбара се насочи към таблото със снимките.
— Не мога да повярвам, че ще задам този въпрос. — Поклати глава. — Как убива тези трима души майката на жената във филма?
— Още не съм го гледал — отвърна Карлос. — Това исках да направя, преди да дойдете. — Кимна към екрана на компютъра.
Барбара отстъпи крачка назад и се почеса по челото с изящния си маникюр.
— Я стига, по дяволите! Наистина ли мислите, че това — посочи таблото със снимките — има нещо общо с някакъв свръхестествен филм на ужасите за гонене на духове?
— Не знаех, че съществува филм с такова заглавие, докато Карлос не го спомена. Но сега, след като знаем, може да проверим. — Хънтър повдигна рамене. — Не е нещо ново, убийци да имитират престъпления, показани във филми или описани в книги, действителни или измислени. Знаеш това, капитане.
Тя наистина го знаеше. Само преди две години отдел „Обири и убийства“ беше разследвал случай, в който двайсет и една годишен млад мъж бе убил четирима за също толкова седмици. Когато най-после го заловиха, стана ясно, че той е бил обсебен от малко известен криминален роман, публикуван няколко години по-рано. Отъждествил се с убиеца до такава степен, че наистина повярвал, че той и измисленият сериен убиец от романа са един и същ човек, и извършил престъпленията точно както са описани в книгата.
— Може би е случайност, че има филм с такова заглавие, капитане — продължи Хънтър. — Както ти току-що каза, убиецът може да го е написал в преносен смисъл, имайки предвид дяволът в него… или в нея… или в нещо друго.
— И какво би означавало това?
— Зависи. Ако думите се отнасят за дявола в него, тогава той вероятно има предвид нещо, което не може да контролира. Непреодолимо желание да убива. Чудовището в него. Може би заспало през повечето време, но когато се събуди… — Робърт посочи таблото със снимките. — Ето го резултата.
Барбара придоби още по-замислен и отчаян вид.
— В друга светлина — продължи Хънтър — убиецът може да има предвид дявола във всички нас и за колко жалък смята живота на другите хора. — Посочи една от снимките на таблото. — Кевин Лий Паркър е водел нормален и скучен живот. Харесвал е работата си в магазина за видеоигри и е бил много доволен от семейния си живот. Не е искал и не се е нуждаел от повече. Убиецът може да е изтълкувал липсата му на амбиции като пропилявате на живота и това да го е ядосало. Животът на Кристина Стивънсън, от друга страна, е бил изцяло отдаден на работата й. Работа, която силно е зависела от клюки и слухове. Работа, която се е намесвала в живота на други хора, без да зачита нищо. За мнозина презряна работа. Може би убиецът мисли, че отървава света от досадници, по едно убийство всеки път.
— Също така има и очевиден религиозен подтекст — вметна Гарсия.
Капитан Блейк се обърна към него.
— Убиецът може би мисли, че жертвите му са обладани от демони или нещо подобно и че спасява душите им, като ги убива. Изтезанията са предназначени за злото в тях, не за самите хора.
Барбара би се изсмяла, но от личен опит знаеше, че човешката лудост не е шега и няма граници. Колкото и абсурдно да звучаха, всичките тези теории можеше да се верни. Никой, може би дори убиецът, не знаеше какво става в главата му.
— А може и да не е нищо от гореспоменатите — продължи Карлос. — Както каза Робърт, убиецът може да е толкова безразличен към всичко, че думите му — отново насочи вниманието на капитана към снимката с флуоресцентния оранжев прах — да са само запълване на времето, докато е чакал жертвата му да се прибере вкъщи.