Един по един
- Автор: Картер Крис
- Серия: Robert Huntur #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-260-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един по един». Краткое содержание книги:
С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра.
Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още набелязани жертви, за които куршум в тила е само избавление.
Още с първия си роман „Хамелеонът се завръща“ Крис Картър влезе в листата на големите криминални автори. Телеграфният стил, подправен с много напрежение, и изобретателните му герои са негова безусловна запазена марка.
49.
Хънтър се събуди в пет и петнайсет сутринта с главоболие, което би вдигнало и мъртвец от гроба. Той седна в леглото в тъмната си спалня и замаяно се втренчи в празната стена пред него, сякаш ако я гледаше достатъчно дълго и съсредоточено, стената като по магия щеше да започне да отговаря на въпросите, които го измъчваха.
Естествено, не стана така.
Робърт положи усилия да престане да мисли, преди мозъкът му да се размекне напълно. Той се приготви и отиде в денонощната фитнес зала, която се намираше само на три преки от дома му. Интензивните физически упражнения винаги проясняваха главата му.
Два часа по-късно, след като си взе горещ душ, тръгна към Главното управление на полицията.
Гарсия току-що беше пристигнал, когато Хънтър влезе в кабинета им. Няколко секунди по-късно дойде и капитан Барбара Блейк.
— Подгответе се — обяви тя, след като остави вратата да се затръшне зад нея. — Забавилата се буря най-после е тук.
— Буря? — намръщи се Карлос.
— Бурята от лайна — отговори Барбара и хвърли на бюрото му сутрешния брой на вестник „Ел Ей Таймс“. Горната половина на първата страница беше заета от серия малки снимки на Кристина Стивънсън, докато лежи в стъкления ковчег. Бяха наредени в хронологична последователност. Първите три показваха ужасеното й и объркано лице по време на различни етапи на гласуването — ИЗЯДЕНА — 211, след това 745 и накрая 1000. Следващите две я показваха заедно с тарантуловите оси в стъкления контейнер. Лицето й и на двете снимки беше изкривено и деформирано от мъчителна болка.
Последната снимка я показваше с неподвижен и студен втренчен поглед. Тялото й беше осеяно с червени подутини и черни оси, а устните й бяха подпухнали и кървяха.
Осите я бяха жилили до смърт.
Заглавието над снимките гласеше:
„МРЕЖА НА СМЪРТТА. УБИЕЦ ПРЕДАВА НА ЖИВО ОНЛАЙН ВАРВАРСКА ЕКЗЕКУЦИЯ.“
Карлос започна да чете статията, която потвърждаваше, че предаването е изглеждало автентично и не е било измама, и описваше какво се е случило, но не с големи подробности. Не се споменаваше, че трупът на Кристина е открит.
Робърт се облегна на бюрото си. Написаното във вестника, изглежда, не го интересуваше.
— Мислех, че ФБР са ви казали, че видеото е свалено от интернет — рече капитан Блейк. — Как са се сдобили с него, по дяволите?
— Не е свалено от интернет — отвърна Хънтър. — Само извън достъпа на повечето хора. Но щом нещо се появи в интернет, то остава там. Дори ако повечето хора не могат да го намерят. „Ел Ей Таймс“ има достатъчно възможности и служители, които да открият видеото.
В стаята започна да става задушно. Барбара се приближи до единствения прозорец и го отвори.
— Засега това е единственият вестник, който е публикувал историята — раздразнено каза. — Но в пресотдела вече са постъпили куп обаждания — от местни до национални и чуждестранни вестници. Лавината от лайна скоро ще се отприщи.
Детективите знаеха, че капитанът говори за всичките онези досадници, които несъмнено щяха да започнат да звънят или да изпращат анонимни писма с всевъзможна фалшива информация, повечето от която трябваше да бъде проверена, защото такъв беше протоколът. Към това щяха да се добавят неизменните телефонни обаждания на лечители и гадатели с видения или послания, получени от гроба, които могат да помогнат за решаването на случая. Всички бяха свикнали с тези неща. Това се случваше всеки път, когато се разчуеше за нов сериен убиец.
— Сутринта се обади кметът — продължи Барбара. — Позвъни в дома ми. Веднага щом оставих телефона, позвъни губернаторът на Калифорния. Всички искат да знаят какво става, по дяволите, и домашният ми телефон, изглежда, е станал гореща линия за информация по случая. — Тя грабна вестника от бюрото на Гарсия и го хвърли в кошчето за боклук, като го събори и изсипа съдържанието му на пода.
— Какво им отговори? — попита Робърт и спокойно сложи кошчето на мястото му.
Тя го погледна. Гримът й беше безупречен както винаги, но днес си беше сложила по-тъмни сенки от обикновено и гневният й поглед беше убийствен. Робърт обаче не трепна и не отмести очи.
— Достатъчно, за да ги уверя, че правим каквото можем. Но не им казах нищо, което не трябва да знаят. Никой не знае, че убиецът първо се е свързал с теб и че вече разследвахме случая, преди да стигне до вестниците. Никой не знае, че убиецът е ликвидирал най-малко една жертва, преди Кристина Стивънсън. И не искам да се разчува. За всички, които се интересуват, започваме разследването на онлайн убийствата днес.