Забравената стая

-      И аз се питах. Но това едва ли е вероятно, след като е отговарял за проекта по преустройството и е можел да намери по-фин начин да запази стаята в тайна. Фактически разполагам с доказателство, че не е работа на Стречи.

-      Доказателство? - повтори директорът.

Лоугън бръкна в джоба на якето си, извади едно от устройствата, които бе открил в скрития поднос, и му го подаде. Олафсон протегна предпазливо ръка, сякаш се страхуваше да не го ухапе. Повъртя го насам-натам в ръцете си, после го върна с безмълвен въпрос, изписан на лицето.

Лоугън го остави на помощната маса. След това се обърна към антикварното радио на Стречи с форма на катедрала, вдигна го, отвори го отзад и показа на директора.

-      Помниш ли, когато те попитах дали в „Лукс“ са провеждали някакви изследвания в областта на радиото? - попита той. - А сега погледни вътре.

Олафсон надникна вътре. След малко на лицето му се изписа объркване. После очите му се разтвориха широко, когато направи връзката. Накрая погледна към устройството, което лежеше на помощната маса.

-      Точно така - потвърди Лоугън. - Еднакви са. Като се изключи това, че устройството в радиото е засилено и модернизирано с включването на интегрална схема вместо радиолампите и с батерия от двайсет и първи век вместо електрически ток. Ако погледнеш в радиото, когато го обърнеш, ще го видиш с очите си. Инсталирали са го откъм долната страна. Без съмнение с цел да го скрият по-добре.

Олафсон направи крачка назад.

-      Какво значи това?

-      Ще ти кажа - започна Лоугън, - но не мисля, че ще ти хареса.

Когато Олафсон не отговори, той взе устройството от помощната маса и продължи.

-      Снощи проучвах тайната стая и попаднах на поднос за четири устройства като това. Две липсваха. - Лоугън многозначително потупа радиото. - Едното от тях е тук вътре.

-      Но защо?

-      Не зная какво точно правят устройствата. Но си мисля, че който и да влиза в тайната стая, е сложил едно в радиото и знаейки увлечението на Стречи по антиките, му е подарил апарата. Също така, знаейки, че Уил не е „на ти“ с техниката, е бил уверен, че никога няма да рови във вътрешността на радиото в опит да го накара да проработи. Иронията обаче е, че то е работело - във всеки случай по начина, който нашите неизвестни приятели са искали.

-      Нима искаш да кажеш... - започна Олафсон и замълча.

-      Да, точно така. - И Лоугън размаха лекичко устройството в ръката си. - Мисля, че едно от тях е било използвано, за да му се попречи да продължи работата си в Западното крило.

-      Мислиш, че това нещо е виновно за онова, което се случи с него?

Лоугън кимна.

-      Както вече казах, не зная как работи. Засега. Да, мисля, че то е причина за психическото рухване на Уилърд Стречи. - Той пъхна уреда отново в джоба си.

-      Това означава, че тук, в „Лукс“, между нас има убиец - каза Олафсон.