Ябълково вълшебство [fb2edit 0.0.8]

– За пръв път чувам – отговори Иванел и подаде снимката на Фред, който се усмихна и я подаде на Бей, а тя тайничко я пъхна в джоба си. – Тя те обичаше, Клеър. Ти си беше нейна.

– Не ми изглеждаш изненадана – каза Клеър. – Според теб вярно ли е?

Старицата сви рамене.

– Може и да е вярно. Но няма значение. Разбира се, че си Уейвърли. Носиш го в кръвта си, откъдето и да произхождаш. Все го повтарям на Фред. Той има моята дарба да предвижда. Открай време си я носи. Просто още не го е осъзнал. Толкова е обсебен от мисълта за смъртта ми, че не забелязва онова, което му е под носа.

Фред я изгледа печално. Хапна от печеното, остави чинията и бръкна в джоба си.

– Което ми напомня, Сидни, че докато подреждах някои неща на Иванел, попаднах на това. Може да ти потрябва. – Подаде й нощна лампа, не по-голяма от малко фенерче. – Когато я включиш нощем, по тавана се появяват звезди.

Сидни се усмихна, за да му угоди.

– Благодаря ти, Фред. Ако ми потрябват звезди на тавана, подсигурени са.

– Нали ви казах? – гордо щракна с протезите си Иванел. – Същият е като мен.

– Прекратявам бизнеса с бонбоните – оповести Клеър по-театрално, отколкото възнамеряваше, но положението излизаше от контрол.

– Ами, радвам се. Липсваха ми нашите неделни вечери. Помните ли ги? – попита сестра й. – Седяхме си с часове.

– Много обичах неделните вечери – заяви Бей.

– Като заговорихме за храна, печеното е много вкусно – отбеляза Сидни.

– Ще ти изпратя рецептата по имейл – обеща Фред.

– Картофени шницели, шунка на кубчета, заквасена сметана и сирене чедар. Тайната е в гъстия пилешки бульон. Майка ми казваше, че във всяко хубаво южняшко печено има пилешки бульон.

Клеър шумно стовари чинията си върху масичката и се изправи.

– Случайно да пропуснахте факта, че прехраната ми е заложена на карта, че самоличността ми е под въпрос?

Сидни завъртя очи.

– Самоличността ти не е под въпрос. Твоето си е твое. Никой не може да ти го отнеме. Можеш само да го отстъпиш. Ще го отстъпиш ли на някакъв непознат? – Тя се наведе и хвана ръцете на Клеър в своите. – Чуй ме, Клеър. Мамят те. Знам как ти изглежда. Защо според теб този човек разпитва из града за теб и семейството? Прочел е статия за теб, спомнил си е името и града и си е спомнил за снимката на мама, която би могъл да използва. Споменал е за финансите ти. Значи е проучил всичко. Научил е каквото е успял за теб, търсел е слабите ти места. Но не е разполагал с нищо, преди да му повярваш. Ето тогава си му отстъпила вълшебната си сила, просто ей-така.

– Не, започна да се случва преди това. Престанах да използвам за бонбоните цветни есенции от градината, а никой не забеляза. – Всички, освен Бей, която знаеше от самото начало, изглежда, леко се изненадаха, но не както очакваше Клеър. – Не го разбирам, не разбирам как хората твърдят, че се влияят от това, което правя, след като съставките дори не са от градината.