Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Изглеждате много уверен, че ще удължите крайния ни срок.
— Моят посланик може би ще успее. Ще ви позвъня и ще ви предам какво е казал веднага след срещата с него. Капитан Скрагър, ще може ли да проведете програма за обучение на японски пилоти?
— Лесно е, при условие че говорят английски и имат поне сто летателни часа на хеликоптер. Ще трябва да намеря един капитан за обучение и… — Скрагър спря. Изведнъж разбра, че това е идеалното решение. — Това е чудесна идея. Аз бих могъл да ги изпитвам. — „Мога да им издавам документите, а по този начин и аз ще мога да летя достатъчно. Идеално!“ — Той се ухили. — Вижте какво, приятелю, ако Анди може да го уреди, и аз съм вътре. — Той протегна ръка и Касиги я стисна.
— Благодаря. Идеално. И така, господин Гавалан, ще опитаме ли?
— Защо не? — Гавалан подаде ръка, усети желязното стискане на Касиги и за пръв път наистина повярва, че има някакъв шанс. „Касиги е умен. Много. Сега вече реализира стандартната работна процедура на съвременните японски компании: да се намерят чуждестранни експерти, които да обучат японския персонал на място или да създадат пазар в собствените си страни и след това на тяхно място идват обучените. Ние получаваме краткосрочната печалба, а те — дългосрочния пазар. С бизнеса ни правят това, което не успяха да ни направят през войната. Окончателно. И какво от това? Това е честна търговия. И ако Касиги и неговият посланик могат да ме измъкнат от катастрофата, за мен не е проблем да му помогна да се измъкне от неговата.“ — Ще опитаме.
— Благодаря. — Касиги за пръв път се усмихна истински. — Ще ви се обадя, щом получа някакви новини. — Той се поклони леко и си тръгна.
— Смяташ ли, че ще го направи, Анди? — попита с надежда Скрагър.
— Бога ми, не зная. — Гавалан махна на един келнер за сметката.
— А по-късно как ще се оправиш с него?
Гавалан понечи да отговори и се спря. Бе забелязал Петикин и Паула на една маса до басейна, доближили глави един до друг.
— Мислех, че Паула трябваше да лети за Техеран тази сутрин.
— Така беше. Може би полетът е бил отменен или си е взела следобедчето — рече разсеяно Скрагър. Боеше се да не му забранят да лети.
— Какво?
— Така казваме в Австралия. Ако денят е хубав и някоя мацка изведнъж реши да не ходи следобед на работа, за да поплува или да се люби, или просто да помързелува, тя се обажда в службата през обедната почивка и казва, че се чувствува направо ужасно. Болна. И трябва да полегне следобед. — Скрагър вдигна вежди. — Мацките там са доста сговорчиви понякога. Тази Паула е нещо друго — Чарли е хлътнал съвсем.
Гавалан забеляза удоволствието, изписано на лицата им в сянката на чадъра. Двамата не обръщаха внимание на нищо наоколо. Той се тревожеше за Дюбоа, Ерики и останалите, но беше прочел и статиите в сутрешните вестници за внезапния срив на борсата в Хонконг: „Много от големите компании начело със «Струан», «Ротуел-Горнт», «Пар-Конъв Чайна» са загубили тридесет процента и повече от стойността си през деня, като целият пазар е тръгнал надолу и краят не се вижда. Изявлението на Тайпана, господин Линбар Струан, че това е само сезонно колебание, бе саркастично отхвърлено от правителството и неговите съперници.“ По-сензационно настроените вестници изобилстваха с широко разпространени слухове за вътрешни сделки на Голямата четворка и манипулации с продажби на къси позиции за смъкване на рекордно високите цени. „Сигурно за това не мога да се свържа с Иън. Дали е отишъл в Хонконг? Проклетият Линбар! Балансът му тази година ще бъде на червено от горе и до долу.“
С усилие пропъди тази мисъл. Видя как Петикин сложи ръката си върху ръката на Паула. Тя не я отдръпна.
— Мислиш ли, че ще постави въпроса, Скраг?
— Ако не го направи, ще е балама.
— Съгласен съм. — Гавалан въздъхна и стана. — Скраг, няма да чакам, ти подпиши сметката, после иди и викни Чарли, кажи му, че съжалявам, но трябва да дойде при мен в офиса след един час, след това е свободен чак до вечерта, после намери Вили и Руди, аз ще се обадя на Жан-Люк, и всички заедно ще съберем онова, което му трябва на Касиги, ако може да осъществи плана. Не им казвай защо, просто кажи, че е спешно и да си стискат устата като комар задника.