Йенди [bg]

— Предполагам — каза Коути, — че му плащат добре.

— Доста трябва да му плащат за толкова голям риск.

Коути сви рамене.

— Може би й дължи услуга или нещо такова.

— Голяма услуга. Освен това допускам, че той е убил Барит като отплата за… един момент.

Всички ме загледаха. Накрая Мороулан рече:

— Да, Влад?

Обърнах се към Коути.

— Какво знаеш за биографията на Ларис?

— Съвсем малко. Когато те проучвах, се натъквах от време на време на бележки за него, още когато е работел за Уелок Ножа. И, разбира се, чувам някои неща от време на време.

— Чувала ли си, че той е водил войната на Ножа срещу Ченгела?

Двете с Ноуратар кимнаха.

— Бях намесена — каза Ноуратар.

— Защо Уелок го е оставил да води войната? И как я е спечелил? Той не е имал никакъв опит по онова време.

Коути и Ноуратар ме изгледаха.

— Магьосничката в зелено ли? — попита Ноуратар.

— Изглежда, е имал нещо за Уелок, иначе как е щял да го заобиколи — казах. — А ако нашата приятелка магьосничката е маневрирала за него и му е помогнала с войната?

— Смяташ, че тя води войната и срещу теб ли? — попита Коути.

— Може би. Срещнах се с Ларис и той ми направи силно впечатление. Не мисля, че е глупак, но може и да греша. От друга страна, възможно е магьосничката да има нещо за него и да може да го принуди да прави каквото тя иска. Особено ако може да уреди нещата така, че накрая все едно да спечели, или му казва, че може.

— Ако има нещо за него, защо просто не я убие? — попита Ноуратар.

Като за джерег все пак си беше дракон.

— Причини колкото щеш — отвърнах. — Би могъл да не знае коя е тя. Компроматът може да не изчезне със смъртта й. Може да е недостижима за него. Не знам.

— Някаква идея какъв може да е компроматът? — попита Коути.

Намръщих се.

— Какво ли не. Първото ми предположение е, че той е ликвидирал Барит окончателно и магьосничката има доказателство… съвсем лесно, ако тя го е накарала да го направи, да речем, като услуга за помощта й срещу Ченгела.

— Мога да го допусна — каза Коути. Ноуратар беше на същото мнение.

— Съждението е доста забавно — каза Мороулан, — но така и не успявам да разбера с какво помага.

— Опитваме се да разберем какво правят — поясних аз. — Всеки детайл, до който се доберем, помага за сглобяването на цялото.

— Може би — каза той. — Но бих искал да чуя мнението ти защо Магьосничката в зелено ще прави всичко това.

— Кое да прави? — попитах.

— Не съм съвсем сигурен какво прави…

— Точно така.

Той кимна замислено.

— Добре. Разбирам.

Обърнах се към Сетра, която през цялото време не беше казала нито дума.

— Имаш ли някакви идеи или предположения?

— Не точно — отвърна тя замислено. — Но като че ли започвам да подозирам, че отговорът се намира най-вече преди Междуцарствието, в самото начало на заговора. Какво точно са целели?

— Да — казах. — Най-малкото трябва да поразровим тук. — Хвърлих поглед към Ноуратар. Изглеждаше, сякаш страда от зъбобол. Какво пък, трудно можех да я виня.