Търговска къща

— Хег Струан беше вечното ни страшилище… и все още е.

— Вече не е, тай-пан, със сигурност — рече Гавалан. — Мъртва е от повече от петдесет години.

— Може би ще бъде забравена, чак когато ние умрем — Линбар, Кейти и аз — нашето поколение. Но се съмнявам — Дънрос погледна особено Линбар. — Дали тази нощ Хег Струан ще излезе от ковчега си, за да ни излапа?

— Кълна се в Бога, тай-пан, не ми е приятно дори да се подигравам с нея.

— Чумата да я вземе тази Хег Струан — каза Дънрос. — Ако беше жива, щях да й го кажа в очите.

— И аз мисля, че щеше да го направиш. Да — засмя се внезапно Гавалан. — Много ми се иска да можех да го видя.

— Аз също. — Дънрос се засмя с него, а после видя изражението на Кейси. — О, само се перчим, Кейси. Хег Струан беше самият дявол, дори ако само половината от разказите за нея са верни. Тя бе жена на Кълъм Струан — синът на Дърк Струан, който е основател на тази компания. Моминското й име е Тес, Тес Брок — дъщеря на заклетия враг на Дърк, Тайлър Брок. Кълъм и Тес избягали от домовете си, за да се оженят през 1841. Поне така разказват. Тя — на шестнадесет години и много красива, а той — наследник на „Ноубъл хаус“. Точно като в Ромео и Жулиета, но с тази разлика, че не умрели и за тях нямала никакво значение кръвната вражда между Дърк и Тайлър или пък между Струан и Брок. Тя само усилвала и усложнявала любовта им. Родила се като Тес Брок през 1825, а умря като Хег Струан през 1917, на деветдесет и две годишна възраст — беззъба, оплешивяла, затъпяла, зла и ужасяваща до последния си ден. Животът е странно нещо, а?

— Да. Понякога дори невероятно — каза Кейси замислено. — Защо, когато остареят хората се променят толкова много — стават озлобени и жестоки? Особено жените?

Дънрос можеше да отговори веднага. „Мъжете и жените остаряват по различен начин. Не е честно, но е факт. Жената забелязва как започват да се появяват бръчките, как кожата се отпуска и вече не е така свежа и стегната, а мъжът й изглежда чудесно и все още е търсен. После вижда младите куклички и се ужасява, че ще й го отнемат, както и в края на краищата става, защото му омръзват нейните заяждания, нейното самосъжаление и самоизяждане. А също и заради вродения му, неконтролируем порив към младостта…“

„Айейа, на този свят няма нищо по-възбуждащо от младостта — както би казал старият Чен-Чен, бащата на Филип Чен и наставник на Йан. — Нищо, млади Йан, абсолютно нищо. Нищо, нищо, нищо. Чуй какво ще ти кажа. Мъжкото начало има нужда от живителните сокове на женското. Свежи сокове, способни да удължат живота ти и да подхранят мъжкото у теб — о, о, о! Не забравяй, че колкото повече остарява жребецът в теб, толкова повече има нужда от младост, от промяна, от ентусиазма на младостта, за да се изяви най-пълно. И колкото повече, толкова по-добре! Но не забравяй също, че тази Прекрасна Кутийка загнездена между бедрата им, колкото и да е несравнима, възхитителна и апетитна, неземна и сладка, носеща такова удоволствие, крие опасности! Ха! Тя е и капан, засада, зала за мъчения и твой ковчег! О, боговете са прекрасни, нали? Даряват ни райско удоволствие, което се превръща в истински ад, когато не успееш да накараш своя едноок монах да вдигне глава, за да влезе в рая. Джос, момчето ми! Това е нашият джос — да просим ненаситната пролука, докато ни погълне, но о, о, о…“