Платинената карта

— По всяка вероятност е точно така — кимна Филя. — Ако се вярва на бабичката, която Голованов разприказва, Татяна Акишина идва редовно при Максимович. И през зимата, както и през лятото. Не знам много за интимните им отношения, но те са стари познати.

Денис се замисли.

— От друга страна, Максимович би могъл само да я използва — предположи той.

— Възможно е — съгласи се Филя. — Но интуицията ми подсказва, че са комбина.

— Ако наистина е така, то не е изключено Акишина да познава и похитителите на мъжа си. Въпреки че както изглежда изчезването на Вера Акишина и отвличането на нейния баща не са свързани помежду си. Кога ще се заемеш с Артур Акишин?

— Още тази вечер. Знам кога е последният му семинар в университета. Ще го хвана във фоайето. Там наблизо има едно прилично кафе, ще седнем да си поговорим.

— Какво ще му предложиш?

— Записи на разговорите му, снимки. Разучих — малкият много държи на реномето си. Член е на профкомитета на факултета, обществен деятел и така нататък. Общо взето, момчето се цели нависоко и не би искал да му скапят биографията. Ще му предложа решението на всички проблеми тихо и без шумотевица. Освен това Голованов и Демидич са се захванали плътно с Максимович. Ако той си признае, ще имаме още един коз.

— Мислиш ли, че ще клъвне? — попита със съмнение Денис.

Филя кимна убедено.

— Трябва да клъвне. Разбира се, аз не съм психолог, но също разбирам едно-друго и мога да разговарям с такива юпита.

— Е, дай боже. Между другото, Голованов се обади преди двадесет минути. Проследили са Максимович до офиса на компютърната фирма „Паскал-маркет“. Същата, в която вчера твоят Артур се мота два часа.

— Помня — недоволно отвърна Филя.

(Вчерашния ден той наистина стърча два часа под арката, недалеч от желязната врата с табелка „Паскал-маркет“. Филя не успя да проникне в офиса, на позвъняванията и почукването не отговаряше никой, единствено обективчето на видеокамерата го гледаше отвисоко студено и твърдо.)

— Успя ли да разбереш нещо за тази фирма? — попита Филя.

Денис поклати глава.

— Не. Регистрирана е преди година и половина. Нищо друго не знам. Макс се опита да пробие по своите канали, но нищо не стана.

— Ясно — въздъхна Филя. — Да се надяваме, че Голованов и Демидич ще успеят да сондират този странен офис. А при теб как е с отвличането на татенцето? Имаш ли някакви насоки?

— Ще ги има утре — отвърна Денис.

Филя присви очи.

— Агентурата?

— Аха. Чичо Слава ме свърза. Наистина, ще се наложи доста да се поохарчим, но това са неизбежни разходи.

— Е, какво пък, дерзай — пожела му Филя. Усмихна се и добави: — Само че не бъди прекалено разточителен. Нали те знам, Рокфелер недорасъл. Хвърляш на доносниците парите с пачки, а собствените ти сътрудници гладуват.