Последната миля [bg]

— Какво по-точно очакваше от мен?

— Исках да те помоля да ми позволиш да те включа в професионално изследване. Обстоятелството, че си решил да насочиш необикновените си умствени способности към борбата с престъпността, само подсилва твоята уникалност. Реших, че от това ще излезе чудесна монография или дори книга, която да се превърне в бестселър — добави тя съблазнително.

Декър допи бирата си.

— Не проявявам интерес към никакви изследвания.

Тя го изгледа с примирение.

— Разбрах го пет минути след като се запознахме.

— И какво означава това за теб?

— Вече ти казах, че ще остана до края на разследването. Ще дам всичко от себе си, за да разрешим случая.

— Защо?

Тя отвори уста, за да каже нещо, но се поколеба и се зае да чопли етикета на бутилката. После призна:

— Мога да ти дам стандартен професионален отговор, който ще съдържа цял куп термини, но няма да казва нищо по същество. Или мога да ти кажа истината.

— Предпочитам нея.

Девънпорт се приведе напред и го погледна в очите за пръв път от началото на разговора.

— Заради екзекуцията. Заради начина, по който умря онзи човек. Може и да го е заслужавал. Не желая да се впускам в дебат „за“ или „против“ смъртното наказания. Но Мелвин Марс е невинен, а едва не се прости с живота си. Колко ли други невинни са били осъдени на смърт и екзекутирани?

— Както вече казах, и един е твърде много — отвърна Декър. — И така, защо дойде при мен тази вечер?

— Споменах, че започнахме зле. Знам, че вината е изцяло моя. Исках да си изясним нещата, преди да продължим да работим заедно, за да разрешим този случай.

— Добре, приеми, че всичко е наред.

— Просто така? — усмихна се вяло Девънпорт.

— Просто така. Очаква ни нов ден.

Девънпорт кимна, осъзнала смисъла, скрит в думите му.

— Предполагам, че всеки от нас трябва да се доказва… и то всеки ден.

— Винаги съм смятал така — отвърна Декър и вдигна бутилката. — Благодаря за бирата.

— Благодаря, че ме изслуша. — Тя стана и тръгна към вратата, но спря. — Рос ми каза за твоето семейство. Много съжалявам, Еймъс. Наистина, много съжалявам.

Той отвърна на погледа й, но не каза нито дума.

— Колко ли е трудно да не можеш да забравиш нищо? — промълви тя, а изражението й бе в унисон с думите й.

— По-трудно, отколкото предполагаш.

Девънпорт си тръгна, а Декър остави бутилката, отиде до прозореца и зарея поглед в дъжда, който се лееше като из ведро.

Върна лентата на абсолютната си памет към срещата им с Реджина Монтгомъри.

Към часовника „Картие“.

Трите кутии от „Нийман Маркъс“.

Двете кутии от „Шанел“.

Другите две от „Сакс“.

Една от „Бергдорф Гудман“.

Още една от „Джими Чу“.

Към дамската чанта „Ермес“.

Извади лаптопа си, свърза се с интернет, влезе в официалните страници на всяка от тези модни къщи и провери цените.

После събра сумите наум.

Петдесет и четири хиляди долара, че и отгоре.