Последната миля [bg]

Декър не го поправи, когато го нарече агент. Нещо повече, бе закачил служебната си карта от ФБР на видно място отпред на дъждобрана, за да могат всички да я виждат. Същото бяха направили Джеймисън и Девънпорт.

Декър огледа руините.

— Смятате ли, че можете да намерите нещо? — попита той.

— Обикновено по това време вече сме открили каквото можем. Имаме богат опит в работата с експлозии, знаем какво да търсим. А и знаем какво представляват най-често срещаните самоделни взривни устройства. За момента смятаме, че е било нещастен случай. Къщата беше много стара и неподдържана. Предполагам, че тръбите и клапаните на подземния резервоар за газ не са били в добро състояние. И преди сме имали подобни експлозии. Случват се такива неща.

Декър кимна.

— Разбирам. Просто щях да се чувствам по-спокоен, ако взривът беше избухнал по друго време.

Полицаят кимна.

— Имате предвид екзекуцията на мъжа й?

— Да.

— Не смятате, че се е самоубила, нали?

— Като е вдигнала къщата във въздуха? — попита скептично Декър.

— Не, но би могла да сложи главата си във фурната на газовата печка или нещо подобно и тогава да е гръмнало всичко. Освен това казахте, че е пушила. Нищо чудно да е запалила клечка кибрит и…

— Възможно е, но не мисля, че това е най-достоверната версия.

Декър остави полицая и се присъедини към двете жени.

— Какво ще правим сега? — попита подгизналата до кости и очевидно изнервена Девънпорт.

— След като полицията не успява да открие причината за експлозията, ще поговорим със съседите.

— Не можем ли да се върнем тук, когато спре да вали? — попита Девънпорт.

— Ти можеш — отвърна Декър, след което й обърна гръб и се отправи към най-близката къща.

Джеймисън погледна Девънпорт и попита:

— Идваш ли?

Девънпорт проследи Декър с поглед, без да крие раздразнението си.

— Всъщност мисля да изчакам с Мелвин. Така може да съм по-полезна.

Тя се запъти към колата, а Джеймисън забърза след Декър.