![13-те светини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/4/13-te-svetini-bg-download.jpg)
13-те светини [bg]
- Автор: Скотт Майкл, Фрийдман Колет
- Серия: 13-те светини #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-954-2928-28-7
- Переводчик: Бойко Маринов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «13-те светини [bg]». Краткое содержание книги:
Мъжът спря изведнъж, след като осъзна, че е сам. Момчето се бе запиляло към покритите с чергило стоки. Капитанът поклати глава и се обърна към сушата. Йешуа беше дете на негово внуче, странно момче, което си бе чудновато откак се роди.
Изглеждаше и се държеше далеч по-зряло от крехките си години, предпочиташе обществото на възрастните, отколкото на връстниците си, но по някаква причина самото му присъствие изнервяше мнозина. Оставяха го да броди с дни сам-самичък и въпреки че вече бе навършил възрастта, в която сам би трябвало да е започнал да учи занаят, той не показваше влечение към никое занимание.
Йосия се надяваше, че това пътуване до края на света ще пробуди интерес у момчето. Ако стане така, той би могъл да го вземе за чирак, да го научи как се плава по море, да му покаже чудесата по света — земите на жълтите хора далеч на изток, косматите демони в планините, мъже с коса с цвета на огъня и кожа с цвят на тебешир — това би било достатъчно, за да грабне въображението на всеки човек.
Въображението на Йосия бе завладяно още когато той беше момче.
Бащата на Йосия, Йешуа, го бе взел в морето за първи път, когато Йосия още беше дете. Направиха кратко пътешествие на север и на запад до безчислените острови на Гръцкото море. Баща му му показа градовете под вълните — безупречните прави улици, павираните пътища, величествените къщи, блестящите палати и богато украсените статуи. Забавляваше го с разкази за изгубената цивилизация, която някога процъфтявала там, подари му кинжал, изваден от един гмуркач от една от къщите. Разказа му, че има и други цивилизации, други раси, други тайни и съкровища по света.
Йосия все още носеше ножа, изключителна изработка от желязна и медна тел на ивици, с дълго острие, богато украсено с гравиран спирален мотив, който той не бе срещал другаде, докато не стигна до Калаената земя. Когато се върнат от това пътуване, той ще заведе момчето до Гръцкото море. Заедно ще изследват многото острови, ще търсят съкровища в златните пясъци… и може би Йосия ще успее да убеди момчето да стане негов следовник.
Йосия се обърна отново към белите скали. Сега те бяха по-близо и вече се виждаха горящите по високите им части огньове, предупреждаващи за приближаващия кораб. Този живот беше труден, но не беше лош, не по-труден от живота на занаятчията, земеделеца или овчаря.
Като хвърли поглед през рамо, той видя как племенникът му изучава стоките, а после се обръща към приближаващите се скали. Трябва само да напътства любопитството на момчето, нищо повече.
Дългите пръсти на Йешуа се движеха по увитите с кожи денкове. Той затвори съзнанието си за безбройните мисли и емоции, които го разкъсваха и се съсредоточи върху безконечния шум на морето, който прочистваше ума му. Вдигна един пакет и развърза кожената връв. Платът запламтя в сивия утринен въздух. Йешуа се усмихна със своята необикновена усмивка. Вътре имаше мантия, изработена от пурпурни пера, които създаваха ненатрапчиво, но категорично усещане за богатство и сила.
Нещо сякаш накара момчето да я сложи на раменете си и да се загърне във възхитителните фини пера. В миг усмивката му се стопи и по устните му се появи горчива гримаса. Поглъщаше го нарастваща вълна от ужас. Той се беше оплел в някаква мрежа, бореше се безпомощно, костите му пращяха в отчаян опит да се освободят… обкръжиха го хиляди птици, червенопери птици, които грачеха и кряскаха ужасени. В това време през храсталаците се прокрадваха тъмнокожи мъже с изрисувани лица и копия в ръце.
Момчето махна мантията и я хвърли на палубата.
— Йешуа!
Момчето се обърна с празен и безизразен поглед. Вуйчо му го гледаше ядно.
— Вдигни това и го увий, преди морската вода да го съсипе. Това нещо ми струваше цяло състояние.
Йешуа неохотно докосна мантията и я уви в голямо парче кожа. Той зърна мимолетно боричкащите се птици, но яростно изтри тази картина от ума си. Докато тършуваше из стоките, фините му пръсти докоснаха студен метал.
Когато разви кожата, отвътре се подаде меч. Докосна го и топлината се разтече по ръката му…