Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » 13-те светини [bg]
13-те светини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

13-те светини [bg]

Электронная книга - «13-те светини [bg]». Краткое содержание книги:

 СВЕТИНИТЕ Древни артефакти, криещи огромна първична и смъртоносна сила. Какво са те — пазители на света или инструменти за неговото унищожение? С жестоко убийство в Лондон започва да се разплита тайна, пазена строго над 2000 години. От десетилетия Пазителите се грижат за Светините, крият ги и най-важното — държат ги разделени, далеч една от друга. Но някой започва да избива Пазителите по изключително брутален начин. Наближава мигът, в който 13-те светини ще бъдат събрани отново заедно. Нещо, което не се е случвало повече от две хилядолетия. И което не трябва да се случи, ако искаме светът да продължи да съществува такъв, какъвто го познаваме. Свят, управляван от хората. В предсмъртното си желание една от Пазителките убеждава напълно непознатата Сара Милър да отнесе Светинята, която е пазила, на нейния племенник Оуен. Докато Сара и Оуен издирват други оцелели Пазители, те разкриват и тайната, охранявана от тях. Мистерията хвърля Сара и Оуен в бясно преследване из Англия и Уелс. Те откриват, че мечът, който е у тях, е може би последното препятствие между света на хората и неописуемия ужас. „13-те светини“ е началото на нова зашеметяваща и увлекателна сага, напрегната история за древната магия и модерното време от бестселър автора Майкъл Скот и многократно награждаваната авторка на пиеси Колет Фрийдман.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 125
Перейти на страницу:

Някаква сянка се появи на вратата и сърцето му заподскача, ужасено от оживелите спомени за сенките на хората нощес.

Сара почука с крак на вратата, преди да влезе в стаята. Току-що беше взела душ и дългата й рижа коса беше още мокра. Очите й, които вчера бяха мъртви и безжизнени, сега блестяха. Розовата хавлия обгръщаше стройното й грациозно тяло и Оуен смутено извърна очи. Тя седна на ръба на леглото и почака той да си нагласи възглавниците и да покрие гърдите си с чаршафа, преди да сложи подноса на коленете му.

— От доста време не ми се е случвало да закусвам в леглото. — Той направи опит да се усмихне. Обви с ръце голяма чаша с кафе и отпи бавно. Усети как парещата течност изгаря езика му. Въздъхна и се облегна на възглавницата.

— Как си? — попита Сара.

— Как мислиш, че се чувствам?

По лицето й пробягна бърза усмивка и тя изведнъж придоби вид на момиче.

— Кофти.

— Точно така се чувствам.

Сара се наведе, за да разгледа наранените му бузи.

— По-добре не можах да ги почистя — каза тя, — под кожата май са останали стъкълца.

Оуен поклати глава.

— Не помня да си ме почиствала. — Той вдигна рязко завивките и погледна под тях. Беше гол. По бузите му се разля руменина, която на мига се отрази и по лицето на Сара.

— Целите ти дрехи бяха в стъкла… — започна тя и се усмихна плахо. — А и след всичко, което стана снощи, аз не бях в състояние да направя нищо, даже да погледна.

Оуен кимна.

— Снощи нямах възможност да ти благодаря…

— Можеш да ми благодариш, като си изядеш закуската. Не карай едно момиче да яде само. Това е невъзпитано.

Сара дъвчеше крайчето на една препечена филийка и погледна към мъжа, когото за пръв път имаше възможност да огледа добре. Тя позна някои черти на леля му в неговите — същата решителност в зелените очи, същата волева челюст.

— Кой е собственик на апартамента? — попита тя предпазливо, след като забеляза оформения с женски вкус интериор, както и проточилото се помежду им мълчание.

— Една… приятелка — отвърна той, без да е сигурен защо иска да премълчи факта, че е спал с Джойс няколко пъти. — Тя ми е колежка в курса по статистика и тази седмица отсъства.

Сив котарак на пределна възраст скокна на леглото, вперил поглед в каничката с мляко.

— Обещал съм да храня Ромул и Рем. Какво да кажа… чувствителен съм към животните — продължи Оуен.

— И аз обичам котките — измърмори Сара и кихна. — Въпреки че те не ме обичат.

Оуен отля малко мляко в чинийката и я постави на леглото. Моментално на леглото скокна и втората котка… деликатен женски екземпляр. Двете животни клекнаха до паничката и залочиха млякото.

— Мислиш ли, че тук сме на безопасно място? — попита Оуен, без да гледа в нея, докато галеше едната котка.

— Не знам — отвърна тя. — Зависи колко организирани са тези хора. Може би ще се завъртят насам-натам и ще проверят приятелите ти. Но вероятно имаш няколко дни.

— Ти още ли не си се отказала да ходиш в полицията?

— Не съм.

— В такъв случай, аз ще дойда с теб.

Сара поклати глава.

— По този въпрос няма да спорим — заяви Оуен. Той допи кафето си. — Но първо искам да си взема душ и да се опитам да почистя лицето си.

Сара вдигна подноса и го отнесе в кухничката. На хладилника имаше залепена със скоч малка снимка. На нея се виждаха Оуен и една красива азиатка пред Лондонското око. Бяха прегърнати по начин, доста далеч от платоничния.

— И аз искам да съм толкова близка с приятелите си — измърмори Сара на Ромул, който я беше последвал с надеждата, че ще получи още ядене. Сара се обърна към телевизорчето в кухнята. След като погледа новини няколко минути, тя малко се поотпусна, тъй като не дадоха нищо за убития от нея човек. Дадоха няколко кадъра от верижната катастрофа на „Кенсингтън хай стрийт“, пет-шест коли, разпилени по пътя, лицето на репортера, оцветено от червено-сините светлини на линейките и полицейските автомобили. Въпреки че имаше няколко сериозно пострадали човека, загинали нямаше.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)