Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 180
Перейти на страницу:

Изправи длан пред лицето си и започна да свива пръст след пръст.

— Първо, неизвестен храм — такъв, какъвто не е срещан досега. Да не забравяме надписа, който водеше към него — той идва отнякъде, нали? — Петър кимна, а тя продължи: — Второ, там намерихме златно копие на съществуващо съкровище, вече свързано с мистериите. След това: фреските несъмнено изобразяват ритуал, който е бил пазен в дълбока тайна и е свързан с Кабирските мистерии, пречупени през космогонията на траките. И не на последно място — упоритостта на онези, които ни затвориха в скалите. Сега онова, което възрастният мъж каза накрая — дали златната каничка е автентична — вече има смисъл. Само този факт трябва да ти е достатъчен, за да разбереш, че историята не е разплетена докрай.

Тъмните ѝ очи искряха в ярката слънчева светлина.

— Освен това символиката в гробницата, касаеща Великата Майка, е прекалено натрапчива. Забеляза ли как е оформен саркофагът на Дромихет?

Петър кимна.

— Онези нагънати елементи в четирите края?

Само преди минути се бе взирал с интерес в този елемент, възхищавайки се от точността на изработката. Краищата представляваха изпъкнали релефи със сложна овална форма, който имитираха някакъв флорален мотив. Напомняха на части от конструктор лего, които сякаш държаха сглобен целия саркофаг.

— Точно те. Знаеш ли, че същите мотиви, използвани по същия начин, ги има и в статуята на Великата Майка в Пергамон?

— И какво от това?

— Тронът на богинята, пресъздаден в саркофага на Дромихет? Не разбираш ли символиката? Цялата гробница крещи от символика, свързана с Кабирските богове и хероизацията. Никъде другаде няма подобно нещо. Да продължавам ли?

Петър я погледна, усмихна се и каза:

— Не е необходимо, вярвам ти. Освен това все още искам да разбера какво е имало под стълбата на дядо.

Тя закрачи отново, без да каже нищо повече. На лицето ѝ се четеше онази упорита решителност, която Петър вече бе забелязал у нея след смъртта на професора.

Сигурен бе, че зад упорството ѝ се криеха чувства, които не желаеше да сподели. Може би искаше по някакъв начин да стигне до дъното на всичко, за да си докаже, че смъртта му не е. Била напразна. Може би търсеше професионално признание. Съвсем нормално бе да е така — дори самото откритие на тайния храм бе световна археологическа сензация. Връзката му с Кабирските мистерии наред с изображенията на ритуала правеха този факт безценен в културен план. Можеше да има и друга причина, която я кара да върви напред, а можеше да е някаква комбинация от всичко накуп.

Каквато и да бе причината, той я подкрепяше. Не бе забравил, че онези иманяри убиха професор Николов — убийство, което полицията приписваше на него. Ако съществуваше малък шанс да намери доказателство за невинността си, той бе готов да го потърси.

* * *

— Дали онзи полицай ни търси?

— Петков?

— Да. Нали не трябваше да напускаме града, искаше още да ни разпитва, а ние…

— … ние не го послушахме — завърши Петър. — В резултат без малко да ни убият.

— Остави това сега — махна с досада Боряна. — Въпросът е дали не ни търсят. Ами ако ни арестуват? Все едно ние сме извършителите и сега бягаме. Направо си мирише на вина.

Вървяха под силното слънце към колата, единствена на празния паркинг. Ситните камъчета по пътеката скърцаха под стъпките им.

— Не мисля. Ако Петков беше сигурен, че съм виновен, щеше да ме задържи. Не смятам, че има някакви доказателства. По-скоро искаше да ни сплаши, за да си кажем всичко, което знаем.

Докато идваха насам, бе мислил върху това. На чиста глава, от позицията на изминалите дни, ситуацията му изглеждаше по-ведра, отколкото в началото. Можеше да я успокои.

— В противен случай щеше да ни обяви за държавно издирване и да ни хванат още на първия разклон. Освен това предполагам, че колите под наем имат някаква система за проследяване. Само да поиска, и ще ни намери, ако има сериозна причина.

— Това е успокоително — добави Боряна с нескрита ирония.

— Значи, все още не ни мисли за убийци.

Петър сви рамене и се усмихна към нея.

— Кой знае, може да търси неоспорими доказателства. При всички случаи не искам да се свързваме с него. Сигурно ще иска да ни върне обратно… после разпити, обяснения… Нищо противозаконно няма да ти е изключен телефонът.

Усмивката на Боряна бе ослепителна. Съвсем ситни, едва забележими капчици пот се бяха събрали над горната ѝ устна.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)