В очакване на сряда [bg]

— Много странно се изразяваш.

— Знам.

— По-добре ми обясни.

— Не мога.

— Каква беше историята?

— Отнасяше се за подстригване на косата на един човек. Усещане за сила и слабост. Нещо зловещо и сексуално. Всичко останало беше фалш, измислица, но това звучеше автентично.

— И ти се почувства призована? — Санди беше вперил поглед в нея с тревожен израз на лицето, който вбеси Фрида. Тя погледна настрани.

— Точно така.

— Към какво?

— Не би ме разбрал.

— Опитай да ми обясниш.

— Не сега, Санди.

Те се отбиха да хапнат в малък рибен ресторант недалеч от апартамента на Санди. Дъждът беше спрял, а вятърът беше утихнал. Въздухът миришеше на свежо. Фрида беше облякла една от неговите ризи над лекия си панталон. Между тях имаше запалена свещ, бутилка бяло сухо вино, питки и зехтин. Санди разказа на Фрида за първия си брак — как накрая се бе превърнал в скучно съжителство. Как бяха започнали да преследват различни цели.

— Какви по-точно?

— Представяхме си бъдещето по различен начин — отвърна Санди и отмести погледа си.

Фрида го изгледа проницателно.

— Искал си деца?

— Да.

Между тях се вклини напрегнато мълчание.

— А сега? — попита тя.

— Сега искам теб. Представям си бъдещето единствено с теб.

В три през нощта, когато беше тъмно и тихо, доколкото това е възможно за един огромен град, Фрида сложи ръката си на рамото на Санди.

— Какво? — промърмори той, обръщайки се към нея.

— Има нещо, което трябва да ти кажа.

— Да светна ли лампата?

— Не. По-добре на тъмно. Питах се дали да не сложим край на всичко.

Настъпи кратко мълчание, след което той каза гневно:

— Значи, сега, когато има толкова любов и доверие помежду ни, ти смяташ да ме напуснеш?

Тя не каза нищо.

— Никога не съм те мислил за страхливка — изрече той с горчив тон.

Фрида продължаваше да лежи мълчаливо срещу него. Думите бяха излишни.

— И как си отговори на въпроса? — попита я той след известно време.

— Все още не съм си отговорила.

— Защо е всичко това, Фрида?

— Защото не съм добра за никого.

— Нека аз да реша това.

— Изпълнена съм с тревога и безпокойство.