Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
Никога не трябваше да използва силите си за лична изгода или отмъщение. Той бе избран, съдбата му беше да бъде лидер сред вида си.
И току-що за малко да убие един мъж в яростта си. Припомни си думите на Ванда, когато си мислеше, че е убил Макс Мега Члена.
Разбирам гнева, който може да доведе човек до това да отнеме нечий живот.
Дали това бе тайната й? Дали Ванда е била толкова травмирана от жестокостта на войната, че се е подхлъзнала? Беше споменала, че Карл е бил лидер на съпротивата, затова бе логично да предположи, че и тя е била намесена в опасни дейности. Нацистите бяха пратили вълци, за да я убият, защото очевидно ги бе разгневила. Той си спомни още от думите й.
Не искам още смърт да тежи на съвестта ми.
— Къде се крие Касимир? — попита Конър, връщайки вниманието на Фил към настоящето.
— Той се движи постоянно, всяка вечер е на различно място — каза с дрезгав глас Зигизмунд. — Трябва да се нахраня.
— А аз се нуждая от истинска информация — отвърна Конър. — Финиъс, има ли останало Криски в кухнята?
— Ще проверя.
Финиъс се разрови из шкафовете.
— Няма да пия от тази синтетична пикня — изръмжа Зигизмунд.
— Нямаш избор — отвърна Конър и седна в един от кухненските столове до затворника.
— Открих една бутилка! — Финиъс отвори Крискито и го подуши. — По-добре да го проверя, за да се убедя, че е добро. — Той отпи глътка. — О, да, бейби! Това е друго нещо — каза и напълни една чаша догоре.
Фил откри една сламка и я постави в кехлибарената течност. Хладилникът беше пълен с обикновена синтетична кръв, но той реши, че Конър се надява Крискито да развърже езика на Зигизмунд. Тъй като бе доста съмнително затворникът да е пил някакво уиски през последните четири столетия, щеше да се отреже много бързо.
— Какво се надява да постигне Касимир тук в Америка? — попита Конър.
Зигизмунд изсумтя.
— Какво си мислиш? Че е дошъл тук, за да ви стане другарче ли?
— Световно господство — измърмори Финиъс, докато се приближаваше към затворника с чаша пълна с Криски. — Вие, лошите момчета, сте толкова предвидими. Не се ли отегчавате от себе си?
Зигизмунд му се ухили подигравателно.
— Ще ни достави голямо удоволствие да ви видим как умирате всички. — Той извъртя глава от чашата, която му подаде Финиъс. — Доведете ми някой смъртен.
— Не знаеш какво изпускаш, човече — Финиъс поклати чашата под носа на затворника. — Мирише много хубаво, нали? На вкус е направо божествено.
Ноздрите на Зигизмунд се разшириха и зъбите му изскочиха.
— Трудно е да спреш тези рефлекси, а? — Финиъс бутна сламката в устата на Зигизмунд.
Затворникът изпи Крискито за секунди. След това се разкашля и очите му се изпълниха със сълзи. Зъбите му се прибраха.
Финиъс се изкиска.
— Страхотен боклук, а?
— Не е същото като смъртен. — Зигизмунд погледна към празната чаша. — Донеси ми още.
Финиъс изсумтя.
— Не искаш да признаеш, че е добро.
Той се върна в кухнята да налее нова чаша.
Фил забеляза, че по лицето на Зигизмунд отново имаше цвят.
— С колко голяма армия разполага Касимир?
— Достатъчно голяма, за да ви унищожи. И продължава да расте — усмихна се Зигизмунд. — Касимир знае как да се възползва от слабостите ви.
— И кои ще да са те? — попита Конър.
Финиъс донесе нова чаша Криски и Зигизмунд я изпи до дъно.
Той облиза устни.
— Вие твърдите, че сте добри, защото пиете синтетична кръв. Но ако изгубите запасите си, отново ще се върнете към това да хапете смъртни. Стотици вампири ще осъзнаят колко харесват хапането и никога няма да се върнат обратно към синтетичната кръв. Те ще се присъединят към нас. Вие ще бъдете толкова малко, че няма да имате никакъв шанс.
Конър се изправи.
— Възнамерявате да нападнете запасите за доставките ни?
Зигизмунд изсумтя, след това изхълца.
— Ще ви спрем, дори да произвеждате този боклук.
Всички сгради на Роматех бяха в опасност. Фил знаеше, че в страната има няколко. Сградата в Уайт Плейнс доставяше кръв за Източното крайбрежие, но имаше и други в Охайо, Тексас, Колорадо и Калифорния.
— Трябва да предупредя Ангъс — каза Конър, докато излизаше от стаята и извика: — Ще изпратя Джак долу. Накарайте го да продължи да говори.