Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
Дарси, бивш член на харема на Роман, бе срещнала Остин Ериксън, когато той работеше за оперативната група на ЦРУ, с кодово име Колове. Сега бяха женена двойка и ценни смъртни служители в МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс. Преди да пристигнат в къщата, бяха доставили затворника до сребърната стая в Роматех. Изтощени, те се насочиха право към една спалня.
Хауърд Бар се обади към 18:00 часа следобед, за да повика Фил и Остин в Роматех и да подготвят затворника за разпит. Тъй като вампирите все още спяха, Дарси и Лара поеха охраната. Фил съжаляваше, че няма да види Ванда. Не бе имал възможност да говори с нея, откакто правиха любов. Тя можеше да го нарича „просто секс“, ако искаше, но за него това си беше правене на любов.
Щом пристигнаха в Роматех, двамата с Остин се запътиха направо към стаята в мазето. Ангъс бе проектирал стаята, изцяло изградена от сребро, за да попречи на вампирите да се телепортират в и извън нея. На пода имаше голям дървен сандък, а в него се намираше Хермес.
Фил забеляза, че капакът беше закован. По него имаше няколко дупки, за да влиза въздух. Част от пътуването през Мейн е било през нощта и през това време Бунтовника е бил жив и е дишал.
Остин беше оставил железен лост по-рано в стаята и сега повдигна капака с няколко сантиметра. Фил го улови и го дръпна силно.
Спящият вампир беше увит в сребърни вериги. Изглеждаше на около тридесет и пет години с високо, мършаво тяло. Бледото му белязано лице имаше хлътнали очи и бузи, а косата му бе оредяла. Бил е болен, когато е бил превърнат във вампир и сега беше хванат в капана да изглежда блед в продължение на векове. Но бледата му кожа и слабото тяло бяха подвеждащи. Като вампир той притежаваше свръхестествена сила и скорост.
Фил се огледа из стаята.
— Къде искаш да го сложим?
— Леглото и креслата изглеждат прекалено удобни. — Остин взе едни от кухненските столове и го постави в средата на стаята. — Това ще свърши работа.
Фил му помогна да вдигне вампира от сандъка.
— Малко се е вкочанил.
Те сложиха тялото на стола, поставяйки краката на Хермес на пода, а раменете му до облегалката. Тялото не се сви, за да пасне на стола, а остана право като дъска.
Остин изсумтя.
— Пресвето вкочанясване.
Фил се подсмихна.
— Може би трябва да го сложим да легне на кухненската маса. Може да го завържем върху нея.
Скоро след това бяха приковали Хермес върху дървената маса, която бяха подпрели на стената.
— Може да се упражняваме да мятаме ножове — предложи Остин. — Сякаш сме от някоя циркова група.
— Добра идея — ухили се Фил. — Но мисля, че ще е по-ефективно, когато той се събуди. — Той погледна часовника си. — Което трябва да се случи след около десет минути.
— Нека намерим нещо за хапване.
Остин отиде до частта, отделена за кухнята, и се разрови из шкафовете. Откри самун хляб и някакъв чипс.
Фил провери хладилника. Беше пълен със синтетична кръв, но имаше и бутилки с вода и нарязано месо.
Те седнаха на креслата и вечеряха, докато чакаха Хермес да се събуди.
Остин разказа на Фил за някои от приключенията, които бе имал като бивш агент от екип Колове на ЦРУ.
— Веднъж застрелях един Бунтовник с множество сребърни патрони и въпреки това той успя да избяга, телепортирайки се.
— Наистина ли? — Фил отхапа от сандвича си. — Това е интересно.
Остин отхапа от своя сандвич.
— Попитах Ангъс за това и той ми каза, че среброто трябва да е извън вампира, за да му попречи да се телепортира. Действа като граница, през която не могат да преминат. Но пък среброто вътре във вампира ще боли адски много и евентуално ще го убие. Предполагам, че сребърните куршуми биха убили и твоя вид?
— Да. Вътре в мен среброто е като отрова. Но външно, не е проблем. Мога да го докосвам, без да ме изгори.
— Роман може да докосва сребро, но той е единственият вампир, за когото знам, който може да го прави.
Остин отхапа нова хапка от сандвича си.
— Забелязах, че старите вампири могат да правят неща, които младите не могат — каза Фил. — Виждал съм Ангъс да телепортира по двама смъртни наведнъж. Джак и Иън са успявали да ме телепортират, докато съм бил въоръжен със сребърни куршуми.
Той си спомни как Ванда не можа да го телепортира, когато имаше сребърна верига в джоба си.