Виждам те [bg]

– Смяташ, че е трябвало да останеш? – Мелиса моли да ни донесат сметката и ми прави знак да си прибера портмонето, когато посягам да го извадя. – Аз черпя.

Внимавам с отговора си, не искам да оставям грешно впечатление у нея.

– Сега не мисля така, обичам Саймън и той ме обича. Всеки ден благодаря на бога за хубавите неща в живота ми. Но загърбих нещо хубаво в деня, в който напуснах Мат. Сигурна съм, че и децата мислят така.

– Кейти и Саймън се разбират чудесно. Говореха си за "Дванайсета нощ" като първи приятели по време на неделния обяд.

– С Кейти се разбират, спор няма, но с Джъстин... – млъквам, защото в този момент осъзнавам, че съм монополизирала разговора. – Съжалявам. Да оставим моите проблеми за малко. Опита ли се да поговориш с Нийл и да му обясниш как се чувстваш? – Уязвимостта е изчезнала от лицето на Мелиса.

– О, няма ми нищо. А и той ще се оправи. Предполагам, че го е хванала кризата на средната възраст. – Приятелката ми се ухилва. – Не се тревожи за Джъстин. Напълно нормално е, самата аз ненавиждах втория си баща само защото не беше баща ми.

– Предполагам, че си права.

– Също така не се тревожи за Кейти и за този младок Айзък. Много здраво е хлътнала, спор няма. Но тя е умна и красива.

– Умна е, да. Тогава защо не може да разбере, че трябва да си намери нормална работа? Не че ѝ казвам да се откаже от мечтата си, просто искам да има резервен вариант.

– Защото е на деветнадесет, Зоуи.

Приемам аргумента ѝ с крива усмивка.

– Предложих на Саймън да я вземе във вестника, за да придобие малко опит, да прави ревюта на театрални постановки, но той не иска и да чуе. Очевидно наемат само висшисти. – Това болеше; безбройните квалификации, които Кейти беше изкарала, не стигаха дори да започне работа като стажант без заплащане. Не можеш ли да използваш връзките си? , попитах Саймън, но той беше непоколебим.

– Тя е вече голям човек, Зоуи – казва Мелиса. – Остави я да взима сама решенията – съвсем скоро ще разбере кои са били правилните. – Приятелката ми задържа вратата отворена за мен и двете тръгваме към метрото. – Може и да не съм родила тийнейджър, но съм наемала достатъчно, за да знам, че ако искаш някой от тях да направи нещо, трябва първо да го накараш да мисли, че идеята е негова. В това отношение малко си приличат с мъжете.

Засмивам се.

– Като се заговорихме по темата, как се справя Джъстин?

– Той е най-добрият управител, който някога съм имала. – Мелиса вижда изписаното на лицето ми съмнение и ме хваща под ръка. – Не го казвам само защото си ми приятелка. Идва навреме на работа, не пипа в касата и клиентите го харесват. За мен това е достатъчно.

Мелиса ме прегръща, преди да се насочи към линия "Метрополитън" и обратно към ресторанта. Духът ми е толкова повдигнат от обяда ни, че следобедът минава за нула време и дори надутото държание на Греъм Халоу не може да развали доброто ми настроение.