Мираж [bg]

Бен Хасан спря да ме наблюдава през плетеницата от дебелите си като наденички пръсти. Отправи ми бащинска усмивка и каза:

— Няма нужда да стискаш чантата си, не се каня да ти я грабна. Знам, че все още ми нямаш доверие. Давам ти думата си, че не възнамерявам да ти навредя по никакъв начин.

— Но го кроиш за съпруга ми.

— Да се надяваме, че той ще измисли начин да спази малката ни уговорка.

— Знаеш, че не разполага с такива пари.

Бен Хасан покри ръката ми с длан и тя се скри под меката купчинка плът.

— Нека оставим обсъждането на тези неща за по-нататък…

И той настоя да поръча вечеря за двама ни. Сервитьорът мигом се появи до масата и се обърна към него почтително като към кръстник на мафията или паша. Предаде, че собственикът настоявал да го почерпи с бутилка от най-доброто „кюве“ на заведението и че готвачът приготвил агнешки тажин с консервирани лимони „специално за мосю Бен Хасан и прелестната му гостенка“.

Прииска ми се да попитам домакина си дали и тук му дължат пари и сякаш предугадил въпроса ми, той каза:

— Направих малка инвестиция в това заведение преди години и управата ми е извънредно признателна за помощта, която им предоставих в критичен момент.

— Виждам, че си много активен бизнесмен.

— Ласкаеш ме — подхвърли той. — Но аз не съм толкова интересна тема за разговор. Особено когато насреща ми седи прекрасна и интригуваща жена.

Накара ме да говоря за себе си и аз му поднесох съкратената версия за живота си, като спестих много подробности за баща ми, за първия ми брак, за отказа ми от журналистическа кариера и впускането ми в по-сигурните води на счетоводството. Ала Бен Хасан се оказа майстор на подтекста, сам си попълни липсващото и го използваше, така че да се почувствам още по-неловко. Беше безпощадно прозорлив в изводите си („Баща ти така и никога не се е установил.“) и ги извеждаше до психологически обобщения („Затова винаги са те привличали нестабилни и лекомислени мъже.“). Бързо влязох в тон с играта му. Вместо да се впускам в оправдания, започнах да го разпитвам за собственото му минало и научих, че баща му, французин, бил управител на лозя в района на Мекнес и се оженил за мароканка от буржоазно семейство от Рабат, ала напуснал нея и малкия им син, когато възникнала възможност да се върне в Бургундия. След това отказвал да вижда сина си, „изряза ме от живота си като гнусен цирей“. По-късно Бен Хасан учил търговия в Париж и нееднократно се опитвал да поддържа контакт с баща си. Сподели как „опитите ми да вляза в международните бизнес кръгове в Париж удариха на камък“ и как после „се върнах в Казабланка и започнах да създавам състояние тук“.

— Да не би да си се забъркал в някакви неприятности във Франция? — попитах, набрала дързост от невероятната храна и виното.

— Защо веднага реши, че дискриминацията, с която се сблъсках във Франция, се дължи на скандал? — троснато попита той.

— Няма ли много северноафриканци, които успешно се интегрират във френското общество?