Мираж [bg]

— Не беше друга жена.

— Какво беше тогава?

— Това си е моя работа.

— И също така е твоя работа защо си го нападнала с бутилка.

— Защо не искаш да ми повярваш?

— А защо да вярвам на теб? Пол ми е приятел. Снощи се появи на прага ми в ужасно душевно състояние и ми каза, че избягал от Есувейра, когато съпругата му го нападнала с бутилка, след което ми показа физическите последствия от тази атака. Ако човекът, с когото споделям леглото си, ме нападне с бутилка…

Бен Хасан поддържаше лековат, почти шеговит тон, сякаш ставаше дума за забавно събитие.

— А защо Самира го е прогонила? — попитах.

— Защото беше много лош баща и не си направи труда да покаже никакъв интерес към дъщеря си допреди няколко месеца.

— Откъде знаеш?

— Самира ме смята за свой сурогатен баща.

Гледаше ме право в очите, като го изрече.

— Къде беше майка и? — попитах.

— Тук, в Казабланка, докато дъщеря ѝ постъпи в университета. Тогава помежду им възникнаха всевъзможни проблеми. Накрая Файза, която си имаше трудности и в професионално отношение, изгуби работата си. Изгуби и дома си вследствие на много дългове и заради мъжа в живота си, който не беше почтен, нито пък откровен.

— Не Пол, нали?

— Не. Пол напълно прекъсна контакт със съпругата си, когато замина за Щатите няколко месеца преди раждането на Самира.

— А защо е изпитал потребност пак да се свърже с двете, след като десетилетия наред не ги е търсил?

— За това ще трябва да попиташ Пол.

Той отново надигна чашата си и я пресуши на една дълга глътка. След леко, но недискретно оригване повдигна вежди и добави:

— Нищо чудно да е свързано с това, че е станал дядо.

— Самира има дете?

— Да, син на година и половина на име Клод. Бащата е французин от Марсилия, адвокат. Женен. Извънредно интелигентен. Извънредно комплициран. Но Самира винаги си е падала тъкмо по такива мъже. Сигурно затова беше толкова заинтригувана от липсващия си баща и съответно отчаяно оскърбена, че той отказваше всякакъв контакт. Ала на̀ ти тебе необяснимо чудо. Нито дума на Файза или Самира десетки години. Нито веднъж не им прати някакви пари. Изчезна отвъд Атлантика, очевидно напълно безразличен. И ето че преди няколко месеца внезапно се свърза с мен с желание да чуе новини за дъщеря си. И искаше не само новини, но също скорошни снимки и нейния имейл адрес. Започна да ѝ пише, искаше да знае всичко за живота ѝ. Самира дойде при мен разстроена и объркана.

— Но защо е потърсил контакт с нея след толкова дълго време? — попитах. — Защо сега?

— Посъветвах Самира да зададе този въпрос на Пол в имейл. Отговорът му беше: „Току-що открих, че не мога да имам деца с новата ми съпруга“.

Толкова бях зашеметена от това изявление, че съборих чашата с коктейла си на пода.

— Написал е това? — прошепнах. — Нима наистина е написал това?