Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Синдромът Портной [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Синдромът Портной [bg]

Электронная книга - «Синдромът Портной [bg]». Краткое содержание книги:

След запознанството ви със „Синдромът Портной“, ще се опитате да си спомните дали някога сте чели по-истерично забавен американски роман. На повърхността това е един фройдистки калейдоскоп от случки, илюстриращи какво значи да израснеш като евреин (с голям нос, голямо самолюбие и неутолима жажда за секс) в Америка през четирийсетте и петдесетте години на миналия век. Всъщност годината е 1966 и Алекс Портной, вече напреднал в кариерата държавен служител, е на кушетката на своя психоаналитик, опитвайки се да извади на повърхността всичките си комплекси – едипов, за малоценност, сексуално-фетишистки. Това е четвъртият и най-известен роман на големия писател Филип Рот, един от живите класици на съвременната литература. „Синдромът Портной“ освен чисто литературния си статут на „комичен шедьовър“, както го определят критиците, е и емблематична творба за времето, когато е публикуван (1969 г.). Сексуалната откровеност на романа е едновременно и продукт на сексуалната революция от шейсетте години на миналия век, и нейно вдъхновение. Ако съществуваше списък със задължителните романи, които човек трябва да прочете през живота си, „Синдромът Портной“ щеше да фигурира в него на видно място.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 95
Перейти на страницу:

— Виждаш ли се още с някой от момчетата? — пита Ба-ба-лу. — Женен ли си?

— Не, не.

Под новата опаковка се събужда старото, лукаво латиноамериканче.

— А какво правиш с путараните?

— Имам си няколко, Ари, но като не ми стигат, лъсна някой и друг бастун.

Грешка, разбирам веднага. Грешка! Ами ако изплямпа нещо на „Дейли нюз“? ЗАМ.-ПЪЛН. ПО СОЦ. ВЪПРОСИ ШИБА ЧУЧЕЛО, а също „води разпътен живот“, съобщава стар съученик.

Заглавията. Винаги тези заглавия, разкриващи мръсните ми тайни — шок и разочарование за читателите.

— Хей — казва Ба-ба-лу, — помниш ли Рита Джирарди? Бъбълс? Дето ни духаше на всички?

— … Е, какво тя? По-тихо, Ба-ба-лу! Какво тя?

— Не си ли чел в „Новини“?

— Какви новини?

— „Нюаркски новини“.

— Вече не чета нюаркски вестници. Какво е станало с нея?

— Убиха я. В един бар на Хоторн авеню, малко под Анекс. Била с някаква горила, после дошла друга горила и им пръснала главите и на двамата. А, как ти се струва? Да се шибаш с горили?

— Ау-у-у — казах и точно това мислех. След това внезапно: — Слушай, Ба-ба-лу, какво стана със Смолка?

— Откъде да знам — отвръща Ба-ба-лу. — Не е ли професор? Струва ми се, чух, че е станал професор.

— Професор? Смолка?

— Мисля, че преподава в някакъв колеж.

— А, не може да бъде — изричам с най-тънка ирония.

— Да-а-а. Някой ми каза. В Принстън.

— Принстън?

Не може да бъде! Без топла доматена супа за обяд в мразовитите следобеди? Дето спеше в тия мърляви пижами? Собственикът на всички онези червени гумени напръстници със сърдити малки израстъци, за които твърдеше, че направо побърквали мадамите? Смолка, който ходеше да плува в басейна в Олимпик парк, той също е жив? И на всичкото отгоре — професор в Принстън? В коя катедра, класически езици или астрофизика? Ба-ба-лу, ти ми напомняш майка ми. Може би искаш да кажеш водопроводчик или електротехник. Защото не желая да повярвам! Защото дълбоко в себе си, чак до своите кишкас, поради отколешните ми убеждения, въпреки че много добре знам, че Смолка и Мандел, разбира се, продължават да се наслаждават на селските си къщи и професионалните възможности, достъпни за хората на тая планета, дълбоко в подсъзнанието си просто не мога да повярвам, че са оживели да не говорим за успехите на средното съсловие, до които тези две момчета са достигнали. Господи, та те трябва да са в затвора или под моста. Та те не си пишеха домашните, по дяволите! Смолка преписваше от мен по испански, а Мандел дори не си правеше труда да извърши и това… да не говорим за мнението на ръцете преди ядене… Не разбира ли, тези две момчета трябваше да са мъртви! Като Бъбълс. При нея поне нещата вървят по реда си. Ето ви случай на причина и следствие, който потвърждава моите идеи за логиката в човешкия живот! Твърде лоша, твърде развалена и ето, една горила ти пръска минетчийската глава. Ето така трябва да върви светът!

Смолка се връща в кухнята и ни съобщава, че тя не иска.

— Нали каза, че ще ни чука! — крещи Мандел. — Каза, че ще ни духа! Изстискани, изцедени, облизани — така каза ти:

— Еби й майката — ядосвам се аз, — като не ще, майната й, хайде да се ходим…

— Цяла седмица само това чакам! Не мърдам оттук! Що за дивотии, Смолка! Няма ли поне да ми лъсне бастуна?

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 95
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)