Неизбежен брак
- Автор: Уилямс Бронуен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неизбежен брак». Краткое содержание книги:
Господи, би могъл да разпознае дори дишането й.
Точно в този момент то бе доста ускорено, което го накара да се запита какво ли бяха правили двамата е Рейф.
Може би щеше да й направи услуга, ако просто я прегърнеше през кръста и я притиснеше до себе си. И сигурно щеше да го стори, ако беше сигурен, че ще е в състояние да предприеме следващото действие. Но проклет да бъде, ако я помоли да разкопчае и свали бричовете му. Сигурно щеше да свърши много преди тя да е успяла да го стори.
Слушаше как се движи из стаята и се опитваше да си представи какво прави в момента и как изглежда, докато го прави. После чу тихото шумолене на дрехите й, докато тя се събличаше зад паравана. Най-после се унесе в сън.
Сара се питаше дали той няма да прекара в сън целия ден. Снощи, когато се бе прибрала, той бе буден, но се преструваше на заспал и по някаква необяснима причина Сара го бе оставила да вярва, че е успял да я заблуди.
Уверяваше се, че това е само защото е искала да избегне ново спречкване. В последно време двамата непрекъснато се караха. Но не това беше причината. По-скоро имаше нещо общо с целувката и всичко останало, което ставаше между тях.
Когато той бе докоснал гърдите й, бе й се сторило, че чувствата, които я бяха връхлетели, ще я накарат да припадне. Чувстваше се като чаша горещ чай, в която някой бе пуснал бучка лед. Цветът си оставаше същият, но човек можеше да види малкия водовъртеж, който бушуваше на дъното.
Водовъртеж от сладост. Точно това бе усетила. А за жена, която винаги се бе гордяла със здравия си разум, това беше доста обезпокоително.
Тя беше съвсем наясно какво означава това. Може и да нямаше богат опит, но в края на краищата беше омъжена. Дори два пъти. Знаеше какво значи да спиш с мъж.
Впрочем то се беше оказало съвсем различно от онова, което бе очаквала. Не причиняваше болка или поне не там, долу, където ставаше. По-скоро беше срамно. Подобно на неудобството, което човек усещаше, когато натриваше голото си тяло с гъбата за баня. Всички почтени момичета се стремяха да мислят за други неща, докато се къпеха, и само понякога…
Е, във всеки случай Джерико не беше Арчибалд и със сигурност не беше гъба за баня.
— Искаш ли да поръчам да ти донесат закуската тук или ще се опиташ да слезеш до трапезарията? — осведоми се тя, щом забеляза движение в леглото.
Джерико изстена и закри очи със здравата си ръка.
— Ако съществуват две неща, които не мога да понасям, то това са слънчевите лъчи върху лицето ми и бъбриви жени преди закуска!
— О! И колко бъбриви жени ти се е налагало да понасяш преди закуска?
Той отпусна ръка встрани и я погледна.
— Изразих се метафорично. Но ако действително искаш да знаеш…
— Ще пусна завесите, за да не те безпокои слънцето — бързо го прекъсна тя. След като бе станала рано, тя се бе изкъпала зад паравана и бе облякла най-хубавата си рокля. Впрочем втората от двете, които си бе донесла. И умираше от глад.
— Спусни завесите, виж дали има достатъчно вода в каната, поръчай ми кафе и след това можеш да вървиш. Ще се видим в трапезарията след половин час.
— Сигурен ли си? Бих могла да ти помогна…
— Сара!
— Ооо, добре! Има достатъчно вода, защото напълних каната, след като се… Значи — пълна е! Веднага ще поръчам да ти донесат кафето.
— Само още едно нещо — извика той, когато тя бе прекосила половината от разстоянието до вратата.
Сара погледна през рамо. Той бе седнал в леглото и върху гърдите му тъмнееха гъстите черни косми, които беше забелязала още първия път, когато го бе видяла без риза.
— Какво е станало с ризата ти? Снощи си легна облечен.
— С ризата ми ли? Това е най-странното нещо, което ми се е случвало, Сара. По някое си време през нощта дрехите ми просто изчезнаха. До последната. Имах намерение да стана, за да си потърся други, но се страхувах, че може да се събудиш и да се уплашиш, като видиш съвсем гол мъж да се разхожда из стаята ти. Затова реших да изчакам до сутринта. Нещата не са толкова страшни на дневна светлина.
Дъхът й секна от блясъка на зъбите му в яркото утро. Почти бе забравила за невероятното чувство за хумор, което съпругът й притежаваше, въпреки че рядко си правеше труда да го показва.
— Е, тази сутрин поне изглеждаш добре.
— Значи съм намерил достатъчно основателна причина, за да се чувствам добре.
— Разбира се, че имаш достатъчно основателна причина да оздравееш! Боже господи, като си помисля само за всичко онова, което трябва да се направи в Уайлд Оукс, ми се струва, че трябва да се върнеш там колкото може по-скоро.
— Хммм — измърмори той, без да престава да я изучава с тъмните си очи.