Лунна красавица

Докато плаваха на север, бушуващото море напомняше врящ котел. Те не изпускаха земята от погледа си, но избягваха крайбрежните течения, които можеха да разбият всеки кораб в бреговете на островите, покрай които минаваха. Промъкването през пролива представляваше кошмар за всеки щурман, но корабът на викингите напредваше сигурно.

— Преди малко минахме острова Надеждата на света Маргарет — обясни Магнъс на Йона. — След малко ще се насочим към Оскъри, като лавираме между Шепинсей и Стронсеу.

Двамата стояха до бордовата ограда на носа на кораба и Магнъс бе с гръб към вятъра, за да предпазва съпругата си от него. Знаеше, че тя е едновременно изненадана и доволна, че бе позволил на Айнър да управлява собствения му кораб по време на това пътешествие към Айнхалоу и се радваше, че така й доставя удоволствие.

Йона кимна — чуваше съпруга си само защото бе долепил устата си до едното й ухо. Пулсът на сърцето й биеше в такт с ритъма на бурните северни води. Макар Айнър и капитаните на двата шотландски кораба, които ги придружаваха, да бяха възхитени от „хубавото“ време, тя се чудеше как би изглеждало всичко при лошо време. Корабът се мяташе страшно под въздействие на напречните течения, когато — по думите на Магнъс — те навлязоха в най-критичната точка — между Роусей и Главната земя. Но Айнър се справяше отлично и лесно си прокарваше път в бурното море.

— Виждам земя точно пред нас! — извикаха от наблюдателния пост. — Айн Хелга!

— Какво им пречи да го наричат с истинското му име? — попита Магнъс, докосвайки с устни ухото й.

Този лек допир я накара да изтръпне. Но той сметна, че не се е стоплила и незабавно разтвори коженото си наметало и я загърна с него, притискайки я до своето тяло. Тя се загря силно. Кръвта й закипя така, че дори не можеше да проговори, камо ли да успее да заглуши ревящото море.

— По-топло ли ти е? — попита Магнъс.

Тя кимна, без да откъсва очи от току-що изникналата пред тях земя. Сърцето й заби лудо. Айн Хелга! Най-после пристигна тук… но не сама. Вече имаше съпруг. Жреците от Исландия, които й бяха казали, че нейната съдба е в островите Оркни, не й бяха предрекли това.