Проходът на сломените сърца
- Автор: Маклейн Алистър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проходът на сломените сърца». Краткое содержание книги:
Рецептата му е проста, но с простотата на гениалното: действието в повечето му романи се развива в затворено за външното въздействие пространство (подводница, арктическа база, движещ се влак, завод за бактериологическо оръжие, който никой няма право да напуска). А вътре в този затворен свят, където всички са близки приятели и животът на всеки зависи от ближния, започват да се извършват варварски престъпления. Единият от тези приятели е предател и убиец — ала кой?
— Добре. Тъкмо ще имаме време да се подкрепим, преди да пристигнат нашите приятели. След по-малко от час по моите пресмятания. — Той се ухили подигравателно на Феърчайлд. — Битката за Прохода на сломените сърца вече принадлежи на историята, господин полковник. — Усмихна се още по-широко. — Или може би трябваше да използувам думата „сеч“.
В продоволствения вагон все тъй насиненият, но вече посъвзел се Пиърс раздаваше на струпалите се край него пайути уинчестерки и патрони. От прословутата индианска сдържаност не беше останала и следа. Разговаряха един през друг, усмихнати и с блеснали очи, като деца, отворили кутиите с коледните играчки. Пиърс мина напред и се покатери в открития товарен вагон с три уинчестерки под мишница. Влезе в кабината на локомотива и подаде едната на Бялата Ръка.
— Подарък за теб, Бяла Ръка. Вождът се усмихна.
— Вие сте човек, който държи на думата си, маршал Пиърс.
Пиърс понечи също да се усмихне, но така го заболя, че бързо се отказа. Вместо това рече:
— Двайсет минути. Не повече от двайсет минути.
Дийкин имаше аванс от петнайсет минути. За миг спря конете и погледна напред: от моста над пропастта ги деляха не повече от петстотин метра, а отвъд него беше Форт Хъмболт. Помогна на Марика да се прехвърли на своя кон и махна на нея и на полковника да продължат пред него. Извади пистолета си. Под вече ярките лъчи на слънцето трите коня възобновиха ход, предпазливо минаха през подпорния мост над урвата и стигнаха портата на форта. Охраняващият я Бенсън — мъж с тъпо оскотяло лице — им препречи пътя с насочена пушка.
— Кои сте? — Думите му се заваляха от алкохол. — Какво търсите във Форт Хъмболт?
— От теб нищо не търся — сряза го Дийкин властно. — Извикай Сеп Калун. Живо!
— Кои са тия?
— Сляп ли си? Пленници от влака.
— От влака? — Бенсън кимна неуверено. Умствените му процеси, ако имаше такива, явно бяха напълно задръстени. — Я по-добре елате с мен.
И ги поведе след себе си. Когато наближиха комендантската стая, вратата се отвори и отвътре се появи Сеп Калун, с по един пистолет във всяка ръка.
— Кого, по дяволите, ми водиш, Бенсън? — попита разярен.
— Казват, че са от влака, шефе.
Дийкин, без да обръща внимание на Калун и Бенсън, махна с пистолета си на Клеърмонт и Марика.
— Ей, вие двамата — слизайте. — После се обърна към Калун: — Ти ли си Калун? Влез вътре да поговорим.
Калун насочи и двата си пищова към Дийкин.
— Как не! Много си се разбързал. Кой си?
Дийкин изрече с досада и нетърпение:
— Джон Дийкин. Нейтън Пиърс ме изпраща.
— Ти така казваш.
— Те така казват — кимна той към слезлите от конете си Клеърмонт и Марика. — Служат ми за паспорт. Заложници. Пропуск за безопасно преминаване. Наречи ги, както щеш. Нейтън каза да ти ги доведа за доказателство.
Поомекнал леко, Калун рече:
— Виждал съм паспорти и в по-добро състояние.
— Опитаха да се правят на хитри. Запознай се с полковник Клеърмонт — новоназначения комендант. И Марика Феърчайлд — щерка на сегашния комендант.
Очите на Калун се ококориха, устата му се отвори и пистолетите за миг се поотпуснаха, но той незабавно се съвзе.
— Сега ще видим тази работа. Влезте вътре.
И двамата с Бенсън вкараха тримата в комендантската стая, с насочени в гърбовете им дула.
Полковник Феърчайлд не повярва на очите си.
— Марика! Марика! И полковник Клеърмонт!
Марика докуцука до баща си и го прегърна.
— Милата ми! Какво са ти сторили? И какво, какво за Бога правиш тук?
— Доволен ли си сега? — обърна се Дийкин към Калун.
— Май че да… Но никога не съм чувал за Джон Дийкин.
Дийкин прибра пистолета си под палтото — миролюбив жест, който допринесе за по-нататъшното умиротворяване на колебаещия се Калун.
— А кой според теб задигна четиристотинте уинчестерки от завода? — Вече владееше донякъде положението и бързаше да се възползува от това. — За Бога, човече, престани да ми губиш времето. Нещата са зле, много зле. Драгоценната ти Бяла Ръка оплеска работата. Убиха го, също и О’Брайън. Пиърс е тежко ранен. Войниците превзеха влака и когато той отново потегли…
— Бялата Ръка, О’Брайън, Пиърс…
Дийкин кимна по посока на Бенсън.
— Кажи му да чака отвън.
— Отвън?
Калун беше като замаян.
— Да. Има и по-лоши новини — но те са само за твоите уши.
Калун кимна машинално на изумения Бенсън, който излезе и затвори след себе си.
— Не може да има по-лоши новини — започна отчаяният Калун.
— Може — ето така!
Колтът отново се озова в ръката на Дийкин, а дулото със зверска сила се притисна о зъбите на Калун. Миг по-късно и пистолетите на Калун бяха у Дийкин, който връчи единия на полковник Клеърмонт. И докато Клеърмонт го държеше насочен срещу бандита, Дийкин извади нож, сряза въжетата, стягащи отзад ръцете на полковник Феърчайлд (който не беше по-малко слисан от самия Калун) и остави до него на масичката втория пистолет.