Вълчи светове
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчи светове». Краткое содержание книги:
Точно сега Императорът трябваше да усмири Вълчите Светове, планетите от дребен звезден куп, превърнали космическото пиратство в обикновен занаят.
И адютантът вика: „Слушам, сър!“ И пратил нагоре по склона най-добрата рота на полка!…
И стрелката се премести на нула, и Ото натисна бутона. Алекс прекъсна разказа си, защото бхорският капитан бе много зает.
— В името на Сарла, на Лараз и… и на всички останали богове — измърмори Одо, след което изви косматата си глава и изгледа Стен.
— Знаеш какво ще стане, полковник. Тия пънове, дето ни доведоха тук, сигурно ще се покрият в мига, в който навлезем в атмосферата на Ърич.
— Съмнявам се.
— Защо?
— Защото не съм им платил и защото Паррал ще нареди да ги насекат на късчета, ако го направят.
— Но какво ще стане, ако все пак го направят? — Одо изпъшка. — Виждаш ли, полковник, опита се да ме направиш войник и ето, че губя всичко. Много скоро ще бъда един пъшкащ първичен бхор.
— Това по-различно ли е от начина, по който говориш сега? — попита с интерес Алекс. Одо само се озъби.
Одо, тримата от екипажа на бхорите, Алекс, Стен, Матиас, Игън с двама компютърни специалисти и неотлъчният Кършайн запълваха командната кабина на „Адърстън“. Опакована надлежно в укрепените противоударни каюти беше първата вълна — две роти от бойците на Матиас и хората на Восберх.
В пространството около тях висяха петдесетте бхорски лихтера, натоварени с командосите на Филипс и останалата част от силата на Матиас.
Одо се втренчи в Стен в очакване той да каже може би нещо благородно. Устата на Стен беше твърде пресъхнала за геройски речи; той само махна с ръка и Одо включи двигателя на пълна тяга и насочи кораба към повърхността на Ърич.
Постовите янски кораби бързо бяха унищожени от нискоскоростните прихващащи ракети, които бхорските лихтери бяха изстреляли преди два часа. Нямаха шанс да предупредят планетата долу.
Първия намек главната база получи, когато малко над атмосферата се взривиха петте ядрени глави с мощност по един килотон. Никаква радиация, никаква ударна вълна, само продължителна електромагнитна пулсация, от която всички янски сензори моментално зациклиха.
Докато се включат вторичните алармени вериги, „Адърстън“ и бхорските щурмови лихтери вече бяха в атмосферата.
Когато алармите за атака запищяха, янските стрелци затичаха към позициите си. Един янец, по-бърз, по-трениран или по-чевръст от останалите, се добра до огневата си установка земя/въздух и ръчно насочи и изстреля петте ракети в небето.
Над него един от бхорските съдове за тактическа въздушна атака се превъртя на деветдесет градуса и на пълна тяга се насочи към терена. На пилота му остана време само колкото да свали маскировката на многоцевното оръдие преди първата янска ракета да профучи и да превърти лихтера като вретено.
Ускорението скочи над 40 Твърде много дори за масивните бхори. Пилотът и помощник-пилотът почерняха. Милисекунда по-късно втората и третата янски ракети удариха право в лихтера.
В утринното небе разцъфна огнено кълбо. Корабите около него се гмурнаха за атака.
— Майка ти не е имала брада, а баща ти не е имал гъз — изръмжа един от тактическите бхорски пилоти, издърпа командния лост плътно до корема си и лихтерът пикира само на метър над пистата. Пилотът затисна лоста с коляно и с две ръце плесна по бутоните на оръдието „патешки крак“ на носа на лихтера.
Петдесетмилиметровите снаряди изхвръкнаха от шестте дула на патешкия крак, после оръжието даде откат, сниши първата група цеви надолу в положение на зареждане и надигна втората.
Противопехотните снаряди на оръдието, напълнени с метафосфор, рикошираха от дебелия бетон на пистата и се взривиха, пръскайки шрапнели по бягащите към установките си янци.
Пилотът върна лоста назад до края, издигна лихтера и го обърна за нова атака. Смехът му гърмеше по-силно от пукота на стрелящото оръдие.
— Би трябвало вече да ни посрещнат с огън — весело каза Одо и потопи кораба в атмосферата. Стен преглътна — ушите му се издуваха като балони: до дока имаше около шест хиляди метра.
Някъде откъм кърмата се чу глух тътен и индикаторът светна червено. По вътрешния контролен терминал пробягаха числа, на които никой не обърна внимание.
Един от радарите се оригна и откъм него се закъдриха пламъци.
Стен включи вътрешния микрофон.
— До всички бойци. Получаваме удари. Минус трийсет секунди.
Във войсковите каюти войниците се свиха още по-плътно в противоударните си капсули.
Под тях, по терена около пистата, повечето янски установки земя-въздух влизаха в действие въпреки интензивния огън на пикиращите бхорски лихтери.
Ракетите се въртяха на установките, душеха и след това излитаха, оставяйки пушлива диря. Многоцевните зенитни оръдия също душеха за цел.