Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Думите на президента недвусмислено показваха, че той се смята за потенциална жертва на изнудване. Говорейки с Люински по обществената телефонна мрежа — няма доказателства той да се е опитал да подсигури допълнително телефона в нейния апартамент, — президентът на практика се бе оставил да бъде подслушван от чужди агенти и дори в още по-голяма степен — АНС. Като се вземе предвид, че рутинна процедура е всеки действащ президент да получава докладите на АНС, той също би трябвало да е наясно, че обажданията му до Моника Люински рано или късно ще станат материал за вашингтонската мелница за слухове.
Представа за паниката, която моите разкрития са предизвикали в Белия дом, би могла да се добие от брифинга на говорителите Бари Тойв и Дейвид Лийви пред журналисти, чийто ресор е Овалният кабинет. В официалното копие, пазено в Белия дом, в отговорите им се долавя обречеността на хора, затънали в подвижни пясъци.
Въпрос на журналист: Защо, както стана известно, президентът е казал на Моника Люински, че се притеснява, че телефонните му разговори се подслушват и записват?
Тойв: Надявам се, сте наясно, че след свидетелските показания на президента по случая ние всъщност не сме коментирали подробности, други подробности, подобни на тези, и няма да го сторим и за в бъдеще.
В.: Когато президентът научи за това, той притесни ли се, беше ли шокиран? Каква беше реакцията му, господин Тойв?
Тойв: Честно казано, не съм обърнал специално внимание на реакцията на президента.
В.: Добре, ами защо тогава той е казал за това на Моника Люински? Защо я е предупредил?
Тойв: Все още не съм си отговорил на този въпрос. (Смях.) Съжалявам.
В.: Знам, че не сте си отговорили, но въпросът на практика е много съществен.
Тойв: Ами, както вече казах, ние няма да се впускаме в коментиране на подробности, освен на онези, за които президентът вече е споменал в показанията си.
В.: Не разбирам защо сте на мнение, че нямате законово основание да коментирате предполагаемото изказване на президента на Съединените щати, че чуждо правителство подслушва и записва разговорите му. От вас се иска само да го потвърдите, не да коментирате.
Тойв: Вече бяха задавани въпроси за какви ли не коментари, направени по един или друг повод, или свързани с показанията на президента, но ние не отидохме по-далече в обсъждането им в самите показания. Нямаме намерение да изневерим и за в бъдеще на подхода си.
В.: Причината за отказа ви със сигурност е, че вие вече окачествихте повода като неуместен и твърде личен, тъй като е свързан със секс. Той обаче е свързан с националната сигурност на Съединените щати и с предполагаемото изказване на президента, че чуждо посолство е подслушвало и записвало телефонните му разговори. И вие просто ще отговорите на всичко това със: „Съжалявам. Без коментар.“?
Тойв: Вече казах, че няма да отида по-далече от казаното от президента в показанията му.
В.: Не отричате значи, не отричате.
Лийви: Очевидно ние не знаем нищо за присъствието на къртица в Белия дом. Но утвърдената практика, касаеща хората, които говорят от тази трибуна, е да отнасят подобни сигнали до компетентните органи, които са упълномощени да извършват такива разследвания.
В.: Опита ли се по някакъв начин президентът да се намеси в предприето разследване или издирване на къртицата?
Лийви: Не. Нямате никакво основание за подобно твърдение.
В.: Извинете, но основание има. Съществуват показания, дадени под клетва от Люински, в които тя твърди, че президентът е коментирал, че чуждо посолство записва…
Лийви: Бари току-що ви отговори на този въпрос.
В.: Отговорът му се състоеше в това, че той няма намерение да коментира. С цялото ми уважение, това едва ли би могло да бъде счетено за отговор.
Лийви: Ще кажа две неща. Моля, записвайте.
Тойв: Аз се въздържам да кажа каквото и да било повече след направения от мен коментар.
Лийви: Да, и аз определено нямам намерение да добавям каквото и да било към коментара на Бари. Но нека да кажа само едно. Взети са всички необходими предпазни мерки, за да бъдат подсигурени комуникациите на президента. Твърдението в тази книга е абсолютно безпочвено.
В.: Тези сведения от ЦРУ ли са, от ФБР или са чисто рутинна реакция?
Лийви: Приемете ги като достоверни.
В.: Доколкото разбрах, взети са мерки комуникациите на президента да бъдат подсигурени, нали така? Ако обаче той вдигне телефона и се обади на някой обикновен гражданин в два и половина посред нощ в апартамента му, значи ли това, че телефонът на този човек няма да може да бъде подслушван и записван? Вашата система за сигурност предотвратява ли такава намеса?