В многото столетия на съществуването си фондацията и манастирът „Мариафелс“ бяха съпреживели и изстрадали историята на западните страни, имаха своите времена на разцвет, на залез, на възраждане и нов упадък, а неведнъж години на прослава и блясък в различни области. Някога седалище на схоластичната образованост и изкуството да се дискутира, манастирът и до днес притежаваше огромна библиотека по средновековна теология и след времената на отслабване и леност бе стигнал до ново величие, този път чрез развитието на музиката и със своя много прославен хор, който изпълняваше написани от отците меси и оратории; оттогава насам той все още имаше чудесни музикални традиции, половин дузина орехови ракли, пълни с музикални ръкописи, и най-красивия орган в страната. После бе настъпила политическата ера на манастира и тя беше оставила известни традиции и опит. Във времена на най-зло военно подивяване „Мариафелс“ многократно бе превръщан в малък остров на разума и съзнанието, където най-добрите умове от враждуващите страни предпазливо се търсеха и опипом вървяха към разбирателство, и веднъж — това беше последният връх в неговата история — „Мариафелс“ стана родно място на един договор, който за известно време уталожи жаждата на измъчените народи за мир. После, когато настана нова епоха и бе основана Касталия, манастирът се отнасяше към нея с изчакване, дори я отричаше, вероятно не без предварителни наставления от Рим. Молбата на възпитателната колегия да се окаже гостоприемство на един учен, който за известно време искаше да работи със схоластичната литература в манастирската библиотека, беше вежливо отклонена, също така и поканата техен представител да вземе участие в музикално-исторически семинар. Едва след абат Пий, който в доста напреднала възраст живо се заинтересува от играта на стъклени перли, възникнаха връзки и размяна и оттогава се появи едно може би не съвсем пламенно, но приятелско отношение. Разменяха книги, оказваха си взаимно гостоприемство; на млади години и благодетелят на Кнехт, майсторът по музика, беше прекарал няколко седмици в „Мариафелс“, бе копирал нотни ръкописи и свирил на прочутия орган. Кнехт знаеше това и се радваше на престоя си в едно място, за което бе чувал дълбоко уважаваният човек да разказва с радост.