Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
— Ето, мистър Родейл — каза Серенити и Морган примигна изненадано няколко пъти, докато се сети, че това беше името на готвача. Тя изсипа картофите и млякото в тенджерата и бързо се отдръпна назад, когато пръсна гореща вода. — Още не съм чула края на историята ви.
Готвачът се изкиска и вдигна глава, без да спира работата си. Ръцете му сръчно оформяха топчета тесто и ги нареждаха в голям тиган.
— Правилно. Докъде бях стигнал?
— Разказвахте ми за младия пират в таверната — помогна му Серенити и отново разбърка манджата в тенджерата.
— Аха — засмя се готвачът, събра тестото на топка, посипа го с брашно и продължи да меси. — Младо момче, около двайсетгодишно. Тъкмо седна и му поднесоха канче бира, когато влезе онзи дърт пират с дървен крак, превръзка на окото и кука вместо дясна ръка.
Той спря за малко, докато вземе точилката. Започна отново да разточва тестото и продължи:
— Младото момче го огледа отгоре до долу — нали знаете, младите са винаги любопитни — и разбира се, остана много впечатлено от гледката. „Как загубихте крака си, старче?“ — попита и старият пират много се ядоса на безсрамието му. „Сдобих се с дървения крак в деня, когато екипажът на моя кораб нападна най-голямото португалско пристанище. Нахлухме на сушата и се бихме като дяволи, но по едно време капитанът на флагманския кораб излезе точно срещу мен и трябваше да се дуелирам с него. Докато се биехме, кракът ми се заплете в нападалите въжета и когато се опитах да се освободя, той замахна със сабята и ми отсече крака до коляното. Така се разярих, че грабнах парче от релинга, пъхнах го в кървавата дупка и оттогава имам дървен крак.“
— Господи, какъв ужас! — извика Серенити. Взе парче тесто от масата, накъса го на дребни парченца и ги пусна в тенджерата. — Бедничкият!
— Почакайте — намеси се Корт, чието лице сияеше от въодушевление. — Сега идва най-доброто.
— Върши си работата, момче — заповяда готвачът, за миг възвърнал обичайното си лошо настроение. — Е, докъде бях стигнал?
— Пиратът обяснява как се е сдобил с дървения си крак — помогна му Серенити и отново разбърка манджата.
— Аха. Естествено, младият пират се вцепени от страхопочитание, но любопитството продължи да го измъчва, затова попита: „Ами куката?“ — „По дяволите — изръмжа старият пират. — Куката дойде при мен, когато атакувахме крепостта Сент Августин. Тъкмо бях заредил оръдието и бях запалил фитила, когато силен залп раздруса кораба ми, оръдието се обърна и дулото се насочи право към главната мачта. Без да се замисля, протегнах ръка и обърнах оръдието. Така спасих кораба си, но оръдието изгърмя и отнесе ръката ми. Веднага грабнах една кука от такелажа, забих я в кървавата дупка и така се сдобих с кука вместо пръсти.“
Серенити изохка и изкриви лице. Морган стисна устни, за да не избухне в смях. Това момиче е невероятно. Днес изглеждаше толкова привлекателна — устата му се напълни със слюнка не само защото от тенджерата се носеше сладка миризма.
Корт грабна метлата и се захвана да чисти кухнята. Баща му продължи с пиратската история:
— „Невероятно — извика младият пират. — Ами превръзката на окото?“ — „Това е най-страшната история, момчето ми — изръмжа старият пират. — Случи се след битката, същия ден, само че късно вечерта, когато вече плячкосвахме града. След като събрах цяла торба злато, си хванах една прекрасна женска и се запътих обратно към кораба. Точно тогава чух странен шум. Вдигнах глава и видях огромна чайка.“
— Чайка ли? — учуди се Серенити.
— Да, чайка — потвърди готвачът с една от редките си усмивки. — Старият пират вдигнал глава и тя изтрещяла право в окото му.
Серенити го погледна недоумяващо.
— Как така е изтрещяла?
— Ами да, мис Джеймс, изпразнила се е, ако разбирате какво искам да кажа.
По червенината, избила на бузите й, Морган разбра, че е схванала за какво става дума.
— Младокът погледна смаяно пирата и рече: „Но това още не обяснява превръзката на окото.“ — „Напротив, моето момче — изсмя се старикът. — Това беше първият ми ден с куката вместо ръка.“
Морган отново прехапа устни, за да потисне смеха си. Серенити обаче се разсмя звънко и смехът й беше като музика в ушите му.
— Господи, какъв ужас! — извика тя и се направи, че трепери. — Къде чухте тази история?
Готвачът, привършил с тестото, изтриваше масата.
— На маса моряците умират да си разказват истории.
По лицето му пробяга сянка — очевидно нещо в този факт не му се нравеше. Серенити сложи ръка на рамото му и макар да съзнаваше, че е глупаво, Морган усети тръпка на ревност. Не му харесваше, че тя утешава друг мъж. И изобщо — какво правеше тя в кухнята въпреки заповедта му?