Търси се съпруга
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търси се съпруга». Краткое содержание книги:
Дете на града, Маделин Патерсън съвсем не е най-подходящият избор. Готова е да се грижи за къща, за животни, за деца, но няма представа какво е това всъщност. Единственото, което иска в замяна, е любов.
Точно това Рийс не е сигурен, че може да предложи…
— Какво искаш — момче или момиче? — шепнешком попита тя, сякаш се боеше нормалният й глас да не развали магията на момента.
— Има ли значение? — Рийс погали лице в стомаха й и затвори очи, за да се наслади изцяло на ласката.
— За мен не.
— Нито пък за мен.
В стаята настъпи тишина, докато той напълно осъзнае новината; най-сетне повдигна глава.
— Зле ли ти е?
— Днес малко ми се гадеше, но преди всичко се почувствах страшно уморена. Опитах, но не успях да си задържа очите отворени — извинително обясни тя.
— А сега добре ли си?
Тя се замисли за момент и накрая кимна.
— Да, всичко е наред.
Рийс отмести назад, така че тя да се изправи на крака, след което я прегърна и повдигна лицето й. Очите му я наблюдаваха настойчиво, докато бързо я целуна.
— Сигурна ли си?
— Напълно. — Маделин се усмихна и обгърна врата му с ръце. — Веднага ще разбереш щом ми прилошее — първо позеленявам и освен това не мога да си стоя на краката.
Той обгърна бедрата й, притисна я към себе си и я целуна отново, но този път в целувката му нямаше никаква бързина. Маделин го прегърна силно, затвори очи и се отдаде на топлината от близостта му. Толкова много го обичаше, че понякога се плашеше; надяваше се той да не го забравя.
Тази нощ Рийс я люби изключително нежно и бавно — сякаш не можеше да й се насити. Най-накрая заспаха преплетени един в друг и тя си помисли това е най-перфектният момент от живота й — в прегръдките на Рийс и неговото дете в утробата си.
Седмица по-късно Рийс се зададе от плевнята към къщата с отчаяно изражение на лицето. Маделин го забеляза през прозореца на кухнята и разбра, че повече не може да отлага разговора им. Просто не биваше да го оставя измъчен от притеснение нито ден още — по-добре да го разгневи, отколкото да го гледа как се съсипва. Всяка вечер с часове седеше в кабинета си, преглеждаше счетоводните книги, обикаляше из стаята и нервно прокарваше пръсти през косата си, след което опитваше отново, само за да стигне до същия резултат без никаква надежда.
Чу го, че влезе и събу калните си обувки, след което по чорапи се появи в кухнята.
— Трябва да се смени маслената помпа на пикапа — уморено сподели Рийс.
Тя стисна кърпата за ръце, която държеше.
— Ами купи нова. — От напрежение всичките й мускули се стегнаха и тя се пребори с пристъп на прилошаване.
— Защо да си правя труда? И без това след месец може би няма да сме тук — с горчивина отговори той.
Съвсем бавно Маделин закачи кърпата и се обърна с лице към него, като се облегна на кухненския шкаф за подкрепа.
— Напротив, тук ще сме.
Рийс реши, че разбра думите й. Вероятно имаше предвид, че той би могъл да се обади на Робърт, — само че Робърт трябваше да е страшен глупак, за да инвестира в ранчото сега. Бе отлагал разговора с него възможно най-дълго, но вече нямаше заден ход. Маделин бе бременна, за утре бе уговорила първия си час при гинеколог и спешно им трябваха пари за медицинските прегледи. След това щяха да дойдат и болничните такси, а той дори нямаше медицинска застраховка. Това бе първото нещо, което трябваше да свърши.
— Ще се обадя на Робърт — нежно изрече той. — Но не се надявай прекалено много.
Маделин изпъна рамене и дълбоко си пое въздух.
— Обади се на Робърт, ако искаш, но първо трябва да ти кажа нещо. След това ще си в различна ситуация… — Тя спря, безпомощно го погледна и пак продължи: — Аз изплатих ипотеката с парите от попечителския фонд.
В първия момент Рийс изобщо не реагира, само мълчаливо я наблюдаваше, което я обнадежди. След това обаче погледът в очите му изстина. Маделин се стегна.
— Какво? — съвсем тихо попита той.
— Изплатих ипотеката. Документите са в шкафа с бельото ми.
Без да изрече и дума, Рийс стана и се качи на втория етаж. Маделин го последва, а сърцето й биеше лудо. Преди посрещаше гнева му без да трепне, но този път ситуацията бе напълно различна. Темата бе много болезнена за него.
Той отвори чекмеджето, точно когато тя влезе в спалнята. Маделин не беше скрила документите, затова сега също бяха най-отгоре. Рийс ги взе, прелисти ги и погледна сумата и датата.
— Как успя да го уредиш? — попита той, без да вдига поглед към нея.
— Миналата седмица, след като ми каза какво е състоянието на ипотеката, отидох до Билингс. Банките не се интересуват кой изплаща дълга, стига да получат парите, а освен това аз съм ти съпруга, така че нямаше проблеми.