Търси се съпруга
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търси се съпруга». Краткое содержание книги:
Дете на града, Маделин Патерсън съвсем не е най-подходящият избор. Готова е да се грижи за къща, за животни, за деца, но няма представа какво е това всъщност. Единственото, което иска в замяна, е любов.
Точно това Рийс не е сигурен, че може да предложи…
— Първата беше най-важна.
Маделин обгърна лицето му с ръце и го погледна, сякаш сърцето й прозираше в очите. И това го разтърси, макар да се чувстваше като човек, способен да превземе света, нейната любов към него бе най-голямата му сила. Той се наведе, за да целуне стомаха й отново, когато напълно сериозно, тя попита:
— Знаеше ли, че бидон от десет галона всъщност не побира толкова?
На трети ноември Маделин лежеше в болницата на Билингс с родилни болки, стискаше ръката на Рийс и се опитваше да се съсредоточи върху дишането си. Пристигна тук преди около двадесет и четири часа и вече бе на ръба на изтощението, но продължаваше да повтаря, че всичко е наред. Рийс бе необръснат и с тъмни кръгове под очите. Робърт бе някъде отвън и прокарваше бразда по плочките на коридора.
— Кажи още една — каза тя. Рийс изглеждаше отчаян, но тя имаше нужда от нещо, което да разсее мислите й.
— Индийското мастило всъщност идва от Китай.
— Вече си измисляш, нали? Дай да видим сега… — Поредната контракция я прекъсна и тя силно стисна ръката му. Когато можеше да говори отново, тя продължи:
— Звуците на стомаха се наричат борборигми. — След което го погледна победоносно.
Рийс погали лицето си с нейната ръка.
— Пак си чела речника, а това не е честно.
Тя се засмя, но рязко замлъкна от следващата контракция. Тази обаче по-силна и продължи по-дълго. Маделин издържа и с невиждащ поглед се взря в монитора, сякаш за да получи потвърждение на онова, коетр усещаше. След малко се отпусна върху ръката му и с немощен глас изрече:
— Мисля, че не остана още много.
— Слава Богу! — Рийс не бе сигурен, че ще може да издържи още дълго. Да я наблюдава как се мъчи беше най-тежкото преживяване и той сериозно се замисли да ограничи боя на децата им до едно. Сега я целуна по челото, обляно в пот.
— Обичам те, скъпа.
Това му спечели една несигурна усмивка.
— И аз те обичам.
Последва още една контракция.
Сестрата я прегледа и се усмихна.
— Права сте, госпожо Дънкан, не остана още много. По-добре да ви закараме в родилната зала.
Рийс остана с нея. Докторът внимателно бе проследил бременността й и не очакваше никакви усложнения. Рийс ядно се почуди дали неговата представа за усложнения не се разминаваше драстично с тази на лекаря. Бяха минали тридесет и шест часа, откакто започнаха родилните болки. Половин час по-късно, Рийс вече държеше в ръце зачервения си, ревящ син.
Маделин го наблюдаваше през замъглените от сълзи очи и немощно се усмихваше. Изражението на лицето му бе толкова нежно, напрегнато и собственическо, че тя не можеше да повярва.
— Три и седемстотин — измърмори Рийс. — За малко се размина.
Маделин се засмя и се пресегна към мъжа и сина си. Рийс постави бебето в ръцете й, прегърна я и не можеше да откъсне очите си от двамата. Никога досега не бе виждал по-красива гледка, независимо, че косата й бе разрешена и вир-вода. Божичко, чувстваше се прекрасно. Изтощен до краен предел, но страшно щастлив.
Маделин се прозя и отпусна глава върху рамото му.
— Мисля, че добре се справихме — заяви тя, докато изучаваше малките пръстчета на бебето и мократа черна коса. — Освен това мисля, че ще спя около седмица.
Когато я преместиха в нейната стая, точно преди наистина да заспи, чу отново Рийс да повтаря:
— Обичам те, скъпа.
Твърде уморена, за да отговори, Маделин само протегна ръка и усети, че той я хвана в своята. Никога нямаше да й омръзне да чува тези три думи, макар че през последните месеци постоянно й ги казваше.
Рийс седна и усмихнато се загледа в спящото й лице. Неговите клепачи също се затвориха от умора, но нито за миг, докато спеше, той не пусна ръката й.