Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Ох, Далас! — усмивката му се стопи при мисълта, че трябва да съсредоточи вниманието върху свои хора. — Мразя подобни гадости.
— Аз също. Направи го все пак. В рамките на града — засега.
— Добре. — Той въздъхна, защото и неговото име трябваше да фигурира там. — Отвратително начало на деня. Сега, хлапе, имам подарък за теб. Като влязох в стаята си, намерих на бюрото бележка за теб. Шефът е при командира. Иска и двамата да бъдем там.
— По дяволите!
Фийни погледна часовника си.
— След пет минути. Може би искаш да си сложиш пуловер или нещо, така че Симпсън да не забележи ризата и да реши, че получаваме много пари.
Шефът Едуард Симпсън беше импозантна фигура. Доста над шейсетте, той държеше на елегантния си вид и предпочиташе тъмните костюми, както и вратовръзки в ярки цветове. Вълнистата му кестенява коса беше посребрена.
В отдела знаеха, че забележителните проблясъци в косата се дължаха на усилията на личния му козметик. Очите му бяха стоманеносини — цвят, който проверката на общественото мнение показа, че вдъхва доверие у избирателите, — но рядко показваха добро настроение. Устата му приличаше на раздаваща команди запетая. Като го гледаше, човек веднага се сещаше за могъщество и власт.
Той седна и вдигна белите си ръце нагоре с притиснати една към друга длани. По пръстите му блестяха три златни пръстена. Когато заговори, гласът му зазвуча с театрален резонанс.
— Шефе, капитан, лейтенант, попаднали сме в деликатна ситуация.
Спря и твърдите му сини очи внимателно се взряха подред във всяко едно от лицата.
— Всички знаете как информационните средства обичат сензациите — продължи той. — През петгодишния ми мандат престъпността в града е намалила ръста си с пет процента. Един процент на година. С последните събития обаче не напредъка ще обсъжда пресата. Вече се появиха заглавия за двете убийства. Истории, които поставят под въпрос разследването и настояват за отговори.
Уитни, който мразеше Симпсън с цялото си сърце, отвърна меко:
— В историите липсват данни, шефе. Тъй като случаят с Деблас е „Код пет“, това изключва сътрудничество с пресата или подаване на информация.
— Като не им подаваме информация — скастри го Симпсън. — Така имат възможност за спекулации. Днес следобед ще направя изявление. — Той задържа ръката си вдигната, за да пресече възражението на Уитни. — Нужно е да се убеди обществеността, че отделът владее положението. Дори и да не е така.
И той изгледа Ив.
— Като главен следовател, лейтенант, вие също ще присъствате на пресконференцията. Моята канцелария подготвя изявление, което трябва да прочетете.
— С цялото си уважение към вас, господин Симпсън, не мога да разгласявам пред обществеността никакви подробности по случая, които биха могли да навредят на разследването.
Симпсън махна някаква прашинка от ръкава си.
— Лейтенант, имам трийсетгодишен опит. Струва ми се, че зная как да се справя с една пресконференция. Второ — продължи той, обръщайки се към Уитни, — задължително е да се отрече връзката между убийствата на Деблас и Стар. Отделът не може да носи отговорност и да притеснява лично сенатор Деблас, нито да уронва репутацията му, като свързва произволно тези два случая.
— Убиецът го е направил вместо нас — процеди Ив през зъби.
Симпсън не я удостои с поглед.
— Официално няма никаква връзка. Когато те питат, отричай!
— Когато те питат — поправи го Ив, — лъжи!
— Спестете си личната етика. Това е действителността. Един скандал, който започва тук и отеква в Източен Вашингтон, ще ни се върне тъпкано. Шарън Деблас е мъртва повече от седмица, а вие нямате нищо.
— Разполагаме с оръжието — възрази му тя. — Имаме вероятен мотив като изнудване и цял списък със заподозрени.
Докато ставаше от стола, лицето му почервеня.
— Аз съм шеф на отдела, лейтенант, и аз трябва да се оправям с кашата, която сте забъркали. Време е да престанете да се ровите в калта и да приключите делото.
— Сър — пристъпи Фийни напред, — ние с лейтенант Далас…
— Можете всеки момент да се озовете улицата — довърши изречението Симпсън.
Със стиснати юмруци Уитни скочи на крака.
— Недейте да заплашвате моите служители, Симпсън. Играйте си играта, усмихвайте се пред камерите, подмазвайте се на Източен Вашингтон, но тук сте на моя територия и няма да заплашвате хората ми! Те са опитни кадри и знаят, какво вършат. Нареждания за промени — само през трупа ми.
Лицето на Симпсън пламна. Очарована, Ив наблюдаваше как една вена пулсира в слепоочието му.
— Ако твоите хора сгазят лука, ти ще опереш пешкира. Засега успявам да удържа сенатор Деблас, но на него никак не му харесва това, че главният следовател тормози снаха му с неприятни въпроси, които нямат отношение към следствието. Сенатор Деблас и семейството му са жертви, а не заподозрени.