Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Мислиш да се местиш ли?
— Изпробвам се в географията. Разшири гледката с пет процента — нареди тя на компютъра. Образът се промени. — Първото убийство, второто убийство — каза тя, като посочи с глава малките червени пулсиращи точки на Бродуей и Уест вилидж. — Моят апартамент. — Имаше една пулсираща точка близо до Девето авеню.
— Твоят апартамент ли?
— Той знае къде живея. Бил е там вече два пъти. Това са трите места, където е бил. Надявах се, че ще мога да огранича района, но той се разпростира нататък. А и охраната. — Тя леко въздъхна и се отпусна в стола. — Три различни системи. В жилището на Стар нямаше такава. Неработещи електронни пазачи — и това е било така според останалите обитатели в продължение на няколко седмици. Деблас имаше първокласна система — ключов код за влизане, пластинка за ръката, пълно наблюдение на сградата — аудио и видео. Трябвало е да бъде изключено на място. Забавянето е установено само в един асансьор и в коридора на жертвата. Моята система не е толкова добра. Всеки може да проникне. Но на вратата имам полицейска ключалка система 5000. Трябва да си истински професионалист, за да влезеш вътре без мастър кода.
Тя забарабани с пръсти по бюрото и се навъси към картата.
— Той е специалист по системите за сигурност, освен това познава добре оръжията — старите оръжия, Фийни. Часове след първото убийство той вече знае, че аз съм назначена като главен следовател по случая. Той не оставя отпечатъци, нито секреции. Нито косъм дори от скапания си пубис. Какво ти говори това?
Фийни пое въздух през зъби.
— Че е ченге или военен. Може би от някоя организация по военен образец или от правителствените сили по безопасността. Може да е някой с хоби в областта на охраната. Има ги разни. Може пък да е професионален престъпник, но не ми се вижда вероятно.
— Защо?
— Ако този човек си изкарва прехраната с престъпления, защо ще убива? При нито едно от тези убийства няма печалба.
— Значи, отдал се е на почивка — каза Ив, но това не я удовлетвори.
— Може би. Проверих всички известни сексуални престъпници, регистрирани в МЦКИ. Никой не отговаря на издирвания субект. Хвърли ли поглед на доклада? — попита той.
— Не. Защо?
— Аз вече го прегледах. Може да се изненадаш, че е имало около стотина нападения с пистолет през миналата година в цялата страна. А и горе-долу толкова инциденти.
— Той сви рамене. — Контрабандни, домашна направа, черен пазар, колекционери.
— Но никой не отговаря на нашето описание.
— Не — измърмори той замислено. — Включително и извратени типове, макар че си е цял образователен курс да разгледаш данните. Намерих си любимец. Оня от Детройт посегнал на четири, преди да го пипнат. Харесвало му да си намира самотници, отивал в домовете им, упоявал ги, после ги събличал и напръсквал с фосфоресцираща червена боя от главата до петите.
— Зловещо.
— Фатално. Кожата не може да диша, затова жертвата се задушава, а през това време, той се гаври с нея. Не ги биел, не осъществявал полов акт. Само ги галел.
— Господи, каква гадост.
— Както и да е. С една обаче се възбудил повече, започнал да нервничи и да я гали, преди да е изсъхнала, нали разбираш. Част от боята се изтрила и тя започнала да идва на себе си. Той се изплашил и побягнал. Момичето — голо и покрито с боя — с последни сили изтичало на улицата и взело да пищи. Пристигнала полиция, а нашият човек бил само на няколко пресечки разстояние. Така го заловили…
— Не ми го разказвай.
— … на местопрестъплението — довърши Фийни с дяволито подхилване. — Бива си го. — Когато Далас премига отегчено, Фийни реши, че момчетата от неговата част ще оценят тази история.
— Както и да е. Може би става дума за някой извратен тип. Аз ще попритисна извратените и проститутките. Може пък да имаме късмет. Тази идея ми се струва по-добра.
— На мен също — със свити устни тя се извъртя, за да го погледне. — Фийни, ти имаш малка колекция, поназнайваш нещичко за старите огнестрелни оръжия.
Той прилепи длани като за прошка.
— Признавам си. Арестувай ме.
Тя се усмихна сдържано.
— Познаваш ли други ченгета, които да имат колекции?
— Разбира се, няколко. Това е скъпо хоби, затова повечето от онези, които познавам, колекционират репродукции. Като говорим за скъпи вещи — добави той, като попипа ръкава й, — имаш хубава риза. Повишение ли си получила?
— Взех я на заем — промърмори тя и едва не се изчерви. — Направи ми списък с онези, които имат истински стари оръжия.