Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Лесно придобитите пари превръщат идеалистите в убийци и бандити. Терористите се стремят към популярност. Без нея техните действия не биха предизвиквали всеобщ ужас.
Ето защо полицията забранява публикуването на каквито и да било сведения за хода на разследването. Странно, но и журналистите се подчиниха. На заседанията на „кризисния щаб“ все по-често възникваше въпросът, защо полицията прави грешка след грешка, разследвайки злодеянията на терористите.
Федералният канцлер пита отговорните дейци от криминалната полиция, разузнавателната служба и полицейския апарат къде отиват онези 90 милиона марки, които органите за сигурност получават всяка година от държавния бюджет. Държавната власт се оказва на тясно, обаждат се критични гласове от партиите в опозиция, някои политици се опитват да използват напрегнатото положение в свой интерес или поне за да очернят съперниците си. Целият народ обаче има чувството, че политическата система е в криза и че проблемът няма да се реши чрез съответния „национален траур“, тоест чрез отменянето на есенните тържества и градински увеселения. Но тези, които поемат отговорността за по-нататъшното протичане на операцията, са имали вече свой план. Те изчакват следващия ход на противника. И го дочакват. На втория ден след отвличането, 7 септември, в шест часа вечерта в пощенската кутия на енорийския свещеник Фридрих Шустер в Майнц се появява следващата пратка. Този път тя съдържа не само писмо от похитителите и саморъчно написано писмо от Шлайер, но и видеокасета, на която е заснет отвлеченият.
Само няколко часа по-късно и епископът Волфганг Роли получава пакетче, предназначено за правителството. И в тази пратка има запис, на който Шлайер отговарял на някои въпроси. Следващото писмо терористите изпращат до редакцията на в. „Франкфуртер рундшау“ с искането да го предаде на „кризисния щаб“. Известието съобщавало, че се удължава срокът на ултиматума до 9 септември 12 часа. Дотогава да бъдело подготвено излитането на затворниците. Положението на терористите става неизгодно. Нищо не се публикува за разследването. Те не знаят какво става, а полицията започва да постига надмощие, защото печели време. За терористите никак не е лесно да се договорят помежду си, още по-рисковано е да влязат във връзка с правителствени учреждения чрез писма или пратки, които някой някъде трябва да предаде. Бандитите знаят, че целият народ е на крак, достатъчно е и най-малкото съмнение — и гражданите се обаждат в полицията. Ето защо те предлагат връзката да се осъществява чрез посредник. Избират си женевския адвокат Дени Пайо по понятни причини. Както посочват в писмото, Пайо е „генерален секретар на Международната федерация за правата на човека към Организацията на обединените нации“.
Терористите не разполагат с точна информация. Адвокатът Пайо, който по предложение на западногерманското правителство приема ролята на посредник, не е работил в ООН. Той е бил само председател на Швейцарската лига за правата на човека и до момента е бил само един дребен адвокат. Но как терористите стигат до него? Той бил защитавал като адвокат някои палестински организации, а освен това родителите на намиращата се в затвора Гудрун Енслин го били помолили да изготви текста на декларацията за нечовешкото отношение към затворниците в западногерманските затвори и да го предаде като знак на протест в Комитета по правата па човека към ООН.
Трудно може да се определи ролята на адвоката Пайо. Той трябва да бъде посредник, но в някои фази и защитник па терористите, опитва се да убеди правителството да направи компромис и да позволи на членовете на бандата да отлетят зад граница. Доказва също, в противовес на мнението на широката общественост, че щели да се намерят държави, които да ги приемат. И дори упражнява натиск върху правителството и „кризисния щаб“. Чрез своя колега, адвоката Прети, той обръща внимание върху важното обстоятелство: след отвличането на Шлайер му били сложили инжекция, която премахвала волевите задръжки и той бил говорел много. Всичко било записано на магнетофон. Показанията на Шлайер били съдържали толкова важни информации от политическото и стопанското задкулисие, че ако обвиненията бъдели публикувани, правителството на Шмит трябвало да подаде оставка.