Айриг Танн Делуза (р. 1091)
Два дни и седем левги черни, ниско надвиснали облаци пепел, а по телабата на лейди Енви нямаше и едно петънце. Ток-младши изръмжа, смъкна подгизналата кърпа от лицето си и бавно сложи на земята тежката кожена торба. Не беше и помислял, че душата му ще благослови гледката с просналата се пред тях безлика тревиста равнина, но след вулканичната пепел вълнистият пейзаж на север мамеше като рай.
— Това хълмче подходящо ли е за бивак? — попита лейди Енви. — Струва ми се ужасно открито. А ако в тази равнина има мародери?
— Вярно, мародерите обикновено не са много умни — отвърна Ток — но и най-глупавият разбойник ще се поколебае, преди да се изправи срещу трима сегюле. Вятърът, който усещате тук горе, ще ни пази от насекомите през нощта, лейди. Не бих ви препоръчал ниското.
— Прекланям се пред мъдростта ви, съгледвачо.
Той се прокашля и огледа околността.
— Не мога да видя четириногите ви приятели.
— Нито кокалестия ви спътник. — Тя вдигна лице. — Смятате ли, че са се заблудили по пътя?
Той я погледна с насмешка и не отвърна нищо.
Тя вдигна вежда и се усмихна.
Ток побърза да обърне внимание на багажа.
— Ще взема да разпъна шатрите.
— Както ви уверих снощи, Ток, слугите ми са напълно способни да се справят с тези досадни дейности. Много повече бих предпочела да приемете за себе си по-висок ранг от простия труженик, докато трае това наше велико приключение.
— Искате от мен да правя геройски пози на фона на слънчевия залез ли, лейди Енви?
— Точно така!
— Не си бях давал сметка, че съществувам за ваше забавление.
— О, ето, че пак се сърдим. — Тя пристъпи към него и отпусна леката си като лястовичка длан на рамото му. — Моля ви, не се карайте с мен. Едва ли бих могла да водя интересни разговори със слугите си, нали? Вашият приятел Туул също не е самото цвете на светското общение, блеснало с живителната си свежест. И макар двете ми паленца да са почти съвършените спътници с това, че винаги слушат и никога не прекъсват, човек все пак жадува за тръпката на остроумната беседа. Двамата с вас, Ток, разполагаме единствено със себе си за това пътешествие, тъй че нека укрепим връзките на приятелството.
Ток-младши заби очи в стегнатите на вързопи шатри и въздъхна.
— Хич не ме бива за остроумни беседи, лейди, уви. Аз съм прост войник. — „Нещо повече, войник с белези — кой няма да потръпне, като ме види?“
— Това не е скромност, а чиста заблуда, Ток.
Той трепна от резкия й тон.
— Ти си образован много повече от обичайното за един професионален войник. А и предостатъчно от резките ти реплики с Т’лан Имасс чух, за да оценя остроумието ти. Какъв е този внезапен свян? Откъде това усилващо се неудобство?
Ръката й не беше помръднала от рамото му.
— Вие сте магьосница, лейди Енви. А магиите ме изнервят.
Ръката се отдръпна.
— Разбирам. Или по-точно — не. Вашият Т’лан Имасс е изкован от ритуал с такава мощ, каквато този свят не е виждал от дълго време, Ток-младши. Само в каменния му меч е вложена страховита сила — не може да бъде счупен, нито късче не може да се откърши от него, и ще пререже всякакви прегради без усилие. Никой лабиринт не може да предложи защита срещу него. Не бих заложила на никое оръжие срещу него, когато е в ръцете на Туул. А и самият той… Той е нещо като герой, нали? Сред Т’лан Имасс Туул е нещо неповторимо. Представа си нямаш за силата — силата, която притежава. Е, Туул изнервя ли те, войнико? Не съм забелязала никакъв знак за това.
