Тайнственото око
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственото око». Краткое содержание книги:
През 1907 излиза романът „Арсен Люпен, джентълменът крадец чрез взлом“. С него е внесена новост в още неукрепналия жанр: поставено е началото на трилъра. В най-общи рамки трилърът може да се определи като произведение, чийто отличителен белег е напрегнатата фабула, свързана с едно или няколко престъпления, но необусловена от загадка. Епопеята на Арсен Люпен обхваща двадесетина романа.
По време на Втората световна война седемдесет и шест годишният писател напуска Париж и при едно посещение на сина си настива в неотопления влак и умира на 6 ноември 1941 година в Перпинян, вече като член на Френската академия.
Настоящето издание „Тайнственото око“ е всъщност „Стъклената запушалка“ — един от върховете на създаденото от Морис Льоблан.
„ТРЕНЕВ & ТРЕНЕВ“
— Говорете, мила приятелко, бъдете откровена докрай. Съвсем не искам да крия, че много държа да имам този списък в ръцете си.
— Ако това е желание от ваша страна — забеляза Кларис, на която Люпен беше суфлирал ролята до най-малки подробности, — ако това е желание само от ваша страна, страхувам се, че не бихме могли да се споразумеем.
Прасвил се усмихна:
— Разбира се, ние сме готови и на известни жертви.
— На всякакви жертви — поправи го твърдо Кларис.
— На всякакви жертви, стига само, разбира се, да останем в границите на приемливите желания.
— И дори ако се наложи да излезем от тези граници — непреклонно произнесе Кларис.
Прасвил изгуби търпение:
— Е, за какво става въпрос най-после? Кажете.
— Извинете ме, мили приятелю. Исках преди всичко да изтъкна голямата важност, която придавате на тази хартийка. И пред вид предстоящата незабавна размяна, по-точно да определя… как да го кажа?… стойността на онова, което получавате от моя страна. Неоценимото винаги трябва да получи своята равностойност…
— Разбира се — раздразнен произнесе Прасвил.
— Значи, безполезно е да ви излагам цялата история и да ви разяснявам от една страна, ужасите, които избягвате — от друга, облагите, които ще можете да извлечете, ако притежавате тази хартийка.
Прасвил трябваше да, положи усилия, за да се сдържи и да отговори повече или по-малко, учтиво:
— Съгласен съм с вашите доводи. Свършихте ли?
— Моля да ме извините, но ние все още не сме си казали нищо определено. Остава да си изясним един момент. В състояние ли сте лично да водите преговори?
— Как така?
— Не ви питам дали имате възможността да уредите всичко веднага, а дали се явявате като представител на онези, които са в течение на цялата работа и имат властта да я уредят.
— Да — малко насила отвърна Прасвил.
— Значи, един час след като ви съобщя условията си, ще мога да разчитам на отговор.
— Да.
— Отговорът ще бъде от страна на Правителството?
— Да.
Кларис се наведе и едва чуто прошепна:
— Отговорът ще бъде и от страна на Елисейския дворец?
Прасвил се изненада. Той помисли един миг и отвърна:
— Да.
Кларис заключи:
— Остава ми само да поискам честната ви дума, че колкото и непонятни да ви се сторят условията ми, няма да поискате да ви съобщавам причината за тях. Условията си остават условия. Вие трябва да ми отговорите с една дума — да или не.
— Имате моята честна дума — ясно произнесе Прасвил.
В прилив на силно вълнение, Кларис пребледня още повече. Когато се овладя, тя устреми поглед в очите на Прасвил и каза:
— Списъкът на двадесет и седемте ще ви бъде предаден срещу помилването на Жилбер и Вошери.
— Моля?
Прасвил слисан скочи от мястото си.
— Помилването на Жилбер и Вошери? Съучастниците на Арсен Люпен?
— Да — каза тя.
— Убийците от вила Мария-Тереза? Тези, които утре трябва да бъдат наказани?
— Да, същите — с висок глас рече Кларис. — Искам тяхното помилване.
— Но това е безумие! Защо? Защо?
— Напомням ви, Прасвил, вие дадохте дума…
— Да… да… действително… Но това е толкова неочаквано!
— Защо?
— Защо? По много съображения!
— Какви?
— Най-накрая… най-накрая… размислете сама! Жилбер и Вошери са осъдени на смърт!
— Ще ги помилват и ще ги изпратят в каторга. Това е всичко.
— Невъзможно е! Делото вдигна голям шум. Та това са съучастници на Арсен Люпен. Присъдата е вече известна на целия свят.
— Е, и какво?
— Ние не можем да се опълчим срещу решението на съда.
— От вас не се иска това, иска се само смекчаване на наказанието чрез помилване. Помилването също е нещо законно.
— Комисията за помилване вече се произнесе…
— Нека бъде така. Но остава председателят на републиката.
— Той отказа.
— Ще си върне отказа.
— Невъзможно!
— Защо?
— Няма причини.
— Няма нужда от причини. Правото за помилване е безгранично понятие. То се упражнява без контрол, без повод, без предлог, без обяснения. То е кралска привилегия. Нека председателят на републиката се възползува от нея по свое усмотрение, или по-скоро, съгласно подбудите на своята съвест, за благото на държавата. Един час ще ви стигне, за да получите отговора и да ни го кажете.
— Това е лудост, дявол да го вземе! Повтарям ви, това е невъзможно, физически невъзможно!
— Значи, не?
— Не, не, не, хиляди пъти, не!
— В такъв случай, остава ми само да си отида. Кларис тръгна към вратата. Господин Никол я последва.
Прасвил скочи и им пресече пътя.
— Къде отивате?
— Боже мой, мили приятелю, струва ми се, че разговорът е свършил. Щом смятате, щом сте сигурен, че председателят на републиката ще сметне този знаменит списък на двадесет и седемте за незначително нещо…