Тайнственото око
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственото око». Краткое содержание книги:
През 1907 излиза романът „Арсен Люпен, джентълменът крадец чрез взлом“. С него е внесена новост в още неукрепналия жанр: поставено е началото на трилъра. В най-общи рамки трилърът може да се определи като произведение, чийто отличителен белег е напрегнатата фабула, свързана с едно или няколко престъпления, но необусловена от загадка. Епопеята на Арсен Люпен обхваща двадесетина романа.
По време на Втората световна война седемдесет и шест годишният писател напуска Париж и при едно посещение на сина си настива в неотопления влак и умира на 6 ноември 1941 година в Перпинян, вече като член на Френската академия.
Настоящето издание „Тайнственото око“ е всъщност „Стъклената запушалка“ — един от върховете на създаденото от Морис Льоблан.
„ТРЕНЕВ & ТРЕНЕВ“
— Не надценявате ли стойността на онова, което му носим?
— А нима Добрек я надценяваше? Не знаеше ли той най-добре от всички всемогъществото на тази хартийка? Нима той ни даде малко доказателства за това? Спомнете си всичко, което направи, което изтръгна от онези, които знаеха, че той е господарят на списъка. Знаеха, в това е цялата работа. Той не си служеше с този списък, но го държеше в ръцете ой. С него в ръце, той уби вашия мъж. Натрупа богатство от безчестието на двадесет и седемте. Вчера един от най-безстрашните, д’Албюфе, в затвора си преряза гърлото. Не, бъдете спокойна, срещу този списък ние бихме получили каквото ой искаме. А какво искаме? Почти нищо… По-малко и от нищо дори, помилването на едно двадесетгодишно дете. Може да ни вземат и за глупаци. Как иначе, та ние държим в ръцете си…
Люпен млъкна. Изтощена от прекалени вълнения, Кларис беше заспала.
В осем часа сутринта те бяха в Париж.
В жилището на площад Клиши Люпен го очакваха две телеграми.
Едната беше от Льобалу и беше изпратена предния ден от Авиньон. Тя съобщаваше, че всичко вървеше нормално и че смятаха да пристигнат навреме на срещата. Другата бе от Прасвил, изпратена беше от Хавър и бе адресирана до госпожа Кларис.
„Невъзможно е да се върна утре, понеделник сутринта. Елате в бюрото ми в пет часа следобед. Разчитам на вас.“
— В пет часа, колко късно! — възкликна Кларис.
— Превъзходно време — каза Люпен.
— Но ако…
— Ако екзекуцията е обявена за утре сутринта? Нали това искате да кажете? Не се страхувайте от думата екзекуция, защото тя няма да се извърши.
— Вестниците…
— Вие не сте чели вестниците и ви забранявам да ги четете. Онова, което биха могли да съобщят те, нищо не значи. Само едно нещо е важно сега — нашата среща с Прасвил. Всъщност…
Като извади от едно чекмедже малко шишенце, той сложи ръка върху рамото на Кларис и й каза:
— Легнете на кушетката и пийнете няколко глътки от това питие.
— Какво е това?
— Капки, които ще ви накарат да поспите няколко часа, и да забравите…
— Не, не — противопостави се Кларис, — не искам. Жилбер може би също не спи. Той сигурно не може нищичко да забрави.
— Пийте — с мека настойчивост рече Люпен.
Тя отстъпи. След няколко минути вече беше заспала. Люпен позвъни на слугата си.
— Вестниците! Бързо!
— Ето ги, шефе.
Люпен разтвори един от вестниците, които му даде слугата. В очите му веднага се набиха следните редове:
„Знаем от сигурен източник, че съучастниците на Арсен Люпен Жилбер и Вошери ще бъдат екзекутирани утре, вторник, сутринта.
Господин Дьоле лично наблюдаваше работата по издигането на ешафода. Всичко е готово.“
Люпен вдигна глава от вестника с израз на недоверие.
— Съучастниците на Арсен Люпен! Екзекутирането на съучастниците на Арсен Люпен! Какво хубаво зрелище! И каква тълпа ще се събере, за да види това! Много съжалявам, господа. Завесата няма да бъде вдигната. Представлението се отлага по височайшата заповед на властта. А властта, това съм аз!
В знак на гордост, той силно се удари с юмрук по гърдите.
— Властта, това съм аз.
Около обяд Люпен получи още една телеграма. Льобалу му я беше изпратил от Лион.
„Всичко е наред. Колетът пристига без никакви повреди“.
В три часа Кларис се събуди. Първите й думи бяха:
— Утре ли ще бъде?
Люпен не отвърна, но спокойното му лице, по което пълзеше усмивка, така я бе утешило, че в душата й се разля мир и безгранично доверие към домакина.
В четири и десет те тръгнаха.
Предупреден по телефона от своя началник, секретарят на Прасвил ги настани в приемната и помоли да го почакат.
Беше пет без четвърт. В пет Прасвил тичешком влезе и веднага извика:
— Във вас ли е списъкът?
— Да.
— Дайте го.
Прасвил протегна ръка. Кларис, която бе станала права, не мръдна от мястото си.
Прасвил я изгледа, поколеба се и седна. Той разбра. Като беше преследвала Добрек, Кларис Мерж не бе действувала само от люта омраза и желание за отмъщение. Предаването на списъка щеше да стане само при известни условия.
— Моля, седнете — каза той, като по такъв начин показа съгласието си да преговаря.
Прасвил беше слаб човек, с костеливо лице, вечно мигащите очи и уста на което придаваха неспокойно и лъжовно изражение. В префектурата, не го обичаха, защото все се налагаше да заглаждат сторените от него грешки и глупости. Но той бе от онези непочитани същества, които биват отпращани едва след като са употребени за специални нужди в извънредно деликатни моменти.
Кларис се върна и седна на мястото си. Тъй като тя мълчеше, Прасвил заговори;.