Целуни момичетата
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Петровска
- Жанр: Маньяки
Электронная книга - «Целуни момичетата». Краткое содержание книги:
Мина покрай една неотразима русокоса красавица, издокарана с много вкус и пари. Тя разглеждаше отегчено бижута в стила на инките и като че ли бе изпълнена с досада от всичко това: нейния живот. Засега тя беше най-ослепителната жена в „Нативити“, но не това го привлече към нея.
Тя беше абсолютно недостъпна. Изпращаше недвусмислени сигнали дори в този скъп магазин, претъпкан с други привлекателни жени на не повече от двайсет и пет години: „Аз съм недостъпна. Дори не си го помисляйте. Вие не струвате пет пари, без значение кой сте.“
Усети заплашително ръмжене в гърдите си. Прииска му се да изкрещи в шумния, препълнен бутик:
„Аз мога да те имам. Аз мога! Ти си нямаш представа — но аз съм Джентълмена.“
Русата жена имаше пълни и арогантни устни. Ясно й беше, че няма нужда нито от червило, нито от сенки. Беше стройна и с тънка талия. Елегантна, със свой собствен южнокалифорнийски стил. Носеше избеляло жакетче без ръкави, памучна пола и мокасини. Бронзовият й загар беше равен и съвършен, ухаещ на здраве.
Най-накрая тя му хвърли един поглед. „Истинско кроше“, помисли си доктор Уил Рудолф. Господи, какви очи. Искаше ги целите за себе си. Искаше да си ги търкаля между пръстите, да си ги носи в джоба като талисман.
Това, което тя видя, беше един висок и строен мъж с интересно лице, малко над трийсет години. Раменете му бяха широки, а мускулатурата — като на атлет или дори на танцьор. Кестенявите му къдрици бяха изсветлели от слънцето и пригладени назад в малка опашка. Имаше ирландски сини очи. Освен това над традиционната светлосиня риза и раирана вратовръзка Уил Рудолф носеше леко измачкано бяло лекарско сако, каквото носеха всички лекари в неговата болница. Беше обут в скъпи ботуши от „Доктор Мартенс“ — запазената марка за обувки, които не знаят скъсване. Изглеждаше толкова уверен в себе си.
Жената го заговори първа. Тя го избра, нали така? Сините й очи бяха спокойни и дълбоки, необезпокоявани от нищо, изключително секси в своята самоувереност. Тя си играеше с една от златните си обици.
— Да не би да не съм казала нещо?
Той се разсмя, искрено възхитен, че тя притежава зряло чувство за хумор в играта на флирт. „Нощта ще бъде забавна“, помисли си той. Сигурен беше.
— Съжалявам. Обикновено не се зазяпвам. Поне не са ме хващали да го правя толкова неприкрито — каза той. Известно време не можеше да спре да се смее. Имаше лек смях, приятен смях. Това бе модерно оръдие на труда, особено в Холивуд, Ню Йорк и Париж — любимите му местенца.
— Поне сте честен в това отношение — каза тя и също се засмя, а златните верижки на гердана издрънчаха на гърдите й. До болка му се прииска да се пресегне, да го скъса, да оближе с език гърдите й.
Тя бе обречена, щом това беше неговото желание, неговата воля, случайният му каприз. Дали да продължи? Или да търси още?
Кръвта в главата му бучеше, пенеше се с разтърсваща сила. Трябваше да вземе решение. Отново погледна в необезпокоените сини очи на русата жена и видя отговора.
— Не знам как е с вас — каза той, опитвайки се да звучи спокойно, — но мисля, че намерих онова, което най-много ми харесва тук.
— Да, май че и аз намерих, каквото търсех — каза тя след кратка пауза. После се засмя. — Откъде сте? Не сте оттук, нали?
— От Северна Каролина. — Той отвори вратата и й стори място да мине. Двамата излязоха заедно от магазина за дрехи. — Доста се потрудих, за да загубя акцента си.
— Успели сте — каза жената.
Тя изпитваше изумителна наслада от собственото си излъчване, без капчица стеснителност. Около нея грееше ореол от самоувереност и компетентност, който той щеше да разбие и да срине в прахта. О, Господи, желаеше я до болка.
61
— Е, момчета, започва се. Излиза от „Нативити“ с русото момиче. Сега са на Мелроуз Авеню.
Използвахме бинокли, за да наблюдаваме невероятната среща през декоративната витрина на „Нативити“. Освен това ФБР имаше микрофони за дистанционно подслушване, насочени както към доктор Уил Рудолф, така и към русата жена в модния магазин.
Акцията беше само на ФБР. Не бяха съобщили дори на полицията в Лос Анджелис. Нито дума. Типична тактика на Федералното бюро, само че този път аз бях на тяхна страна благодарение на Кайл Крейг. От ФБР бяха пожелали да разговарят с Кейт в Лос Анджелис. Кайл уреди и аз да замина, след като настоятелно му припомних за сделката, която бяхме сключили, както и за възможността това да се окаже най-важният пробив в разследването.