Талтош [calibre 1.6.0]

- И Теса е в ръцете ти. За нея знаем само ние тримата.

- Красиви слова - прошепна Стюарт. - Ето какво ми пробутвате сега, красиви слова.

- Поезията е истина, Стюарт - каза Марклин. - Тя е върховната истина, а красноречието е нейният атрибут.

Замълчаха. Марклин трябваше да помогне на Стюарт да слезе от хълма. Той го прихвана през кръста и с голямо облекчение установи, че не среща съпротива.

- Да слизаме, Стюарт - каза Марклин. - Да идем да вечеряме. Измръзнахме и сме гладни.

- Ако можехме да върнем нещата назад - каза Томи, - щяхме да постъпим иначе. Нямаше нужда да убиваме, но понякога това е твърде голямо предизвикателство - да постигнеш целта, без да нараниш никого.

Стюарт изглеждаше потънал в мисли, затова погледна Томи само за миг. Вятърът отново се надигна, беше пронизителен. Марклин потрепери. Щом на него му бе така студено, как ли се чувстваше Стюарт? Трябваше да се приберат в хотела. Трябваше да вечерят заедно.

- Ние вече не сме отделни личности, Стюарт - рече Марклин. Гледаше към града и усещаше, че и двамата са приковали поглед в него. - Когато се събрахме заедно, ние се сляхме в една личност, която никой от нас не познава достатъчно. Изцяло друго същество, на което трябва да бъде дадено различно име, защото е нещо повече от сбора от нас тримата. Вероятно ще трябва да се научим да го контролираме по-добре. Но да го унищожим точно сега? Не, не можем да го сторим. Ако го направим, всеки ще предаде останалите. Това е горчива истина, но смъртта на Аарън няма никакво значение.

Бе изиграл последната си карта. Бе изрекъл най-лошото от всичко, което можеше да изрече. Под камшика на ледения вятър, без да осъзнава какво говори, оставил се изцяло на инстинкта си. Най-сетне погледна към своя учител и към приятеля си и видя, че са впечатлени от думите му, вероятно много повече, отколкото се бе надявал.

- Да, именно това отделно, четвърто същество, уби моя приятел - каза Стюарт тихо. - В това си прав. А ние тримата знаем, че властта и бъдещето на това четвърто същество са невъобразими.

- Точно така - промърмори Томи.

- Смъртта на Аарън обаче е нещо ужасно, ужасно! Никога не смейте да ми говорите за нея така и никога, никога не говорете за нея така пред когото и да било.

- Съгласни сме - рече Томи.

- Моят невинен приятел, който се опитваше единствено да помогне на семейство Мейфеър - прошепна Стюарт.

- Никой в Таламаска не е наистина невинен - отбеляза Томи.

Стюарт като че се сепна, за миг разгневен, но се замисли върху това просто изявление.

- Какво искаш да кажеш?

- Искам да кажа, че никой не може да придобива знание, без то да го промени. Той е принуден да действа съгласно това знание - или за да му попречи да промени и останалите, или за да се постарае да го предаде на тях. Аарън знаеше това. Таламаска е злина по природа; това е цената, която плаща за своите библиотеки, архиви и записи. Също като Господ, който знае, че някои от неговите творения ще страдат, а други ще побеждават, но не им споделя това знание, нали? Таламаска е по-зла дори от това Върховно същество, защото не е създала нищо.