Талтош [calibre 1.6.0]
- Автор: Райс Энн
- Серия: Вещиците #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Талтош [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Марклин се притесни за него заради силния вятър. Очите на Стюарт бяха зачервени и насълзени. Сините венички по слепоочията му ясно личаха. Стюарт трепереше.
- Да, прав си, Томи - рече той. - Мейфеър ще унищожат и трима ни. Защо не? - Той погледна право към Марклин. - И каква е най-голямата загуба за мен? Аарън ли? Съюзът между женски и мъжки талтош? Веригата от спомени, която се надявахме да разчетем брънка по брънка до самото начало? Или това, че и двамата сте вече прокълнати заради онова, което сторихте? И аз ви изгубих. Нека Мейфеър ни унищожат и тримата, да, това ще бъде справедливо.
- Не, не ми трябва справедливост - каза Томи. - Стюарт, не можеш да се обърнеш против нас.
- Не, не можеш - настоя и Марклин. - Не можеш да искаш поражението ни. Вещиците могат да родят нов талтош.
- Кога? След триста години или утре? - попита Стюарт.
- Послушай ме, моля те - каза Марклин. - Духът на Лашър притежаваше познание за това какво представлява той, какво може да бъде и какво се е случило с гените на Роуан Мейфеър и Майкъл Къри под неговата намеса, за да изпълни целта си. Сега ние разполагаме с това знание - какво представлява той, какво е бил преди, и какво може да постигне. Вещиците също! За първи път те знаят за съществуването на гигантската спирала. И тяхното знание е също толкова могъщо като това на Лашър.
Стюарт не отговори. Явно не се бе сещал за това. Вгледа се продължително в Марклин. После попита:
- Наистина ли го вярваш?
- Всъщност тяхното знание е дори по-могъщо - обади се Томи. - Телекинетичната намеса, която са способни да осъществят по време на раждане, не бива да се подценява.
- Учен както винаги - каза Марклин с триумфална усмивка. Вълната явно се обръщаше. Чувстваше го, виждаше го в очите на Стюарт.
- Не бива да забравяме, че духът бе объркан и непохватен. Вещиците само спечелиха от това, дори и най-наивните и неефективните сред тях.
- Това са само предположения, Томи.
- Стюарт - примоли се Марклин. - Вече стигнахме твърде далече!
- За да се отклоним от пътя - добави Томи. - Постиженията ни досега не бива да се подценяват. Ние се уверихме в преражданията на талтошите и ако успеем да се доберем до записки на Аарън преди смъртта му, може да намерим доказателства за онова, което подозираме - че не става дума за въплъщаване, а за прераждане.
- Зная какво сме постигнали - рече Стюарт. - И доброто, и лошото. Не е нужно да ми обясняваш, Томи.
- Само за да изясня нещата - отвърна Томи. - Има вещици, които знаят не само старите тайни, но и вече вярват в самото физическо чудо. Надали ще ни се удадат по-интересни възможности.
- Стюарт, довери ни се отново - каза Марклин.
Стюарт ги погледна. В очите му се появи старата искра - любовта.
- Стюарт - продължи Марклин, - убийството е вече факт. Свършено е. Нашите помощници ще бъдат отделени постепенно, без да узнаят целия план.
- А Ланцинг? Той сигурно знае всичко.
- Той беше наемник - каза Марклин. - Никога не е разбирал за какво всъщност става дума. Освен това е мъртъв.
- Не го убихме ние - обади се Томи почти нехайно. - Намериха част от останките му в пропастта при Донелайт. С пушката му е стреляно два пъти.
- Част от останките ли? - учуди се Стюарт.
Томи сви рамене.
- Казаха, че е станал плячка на диви животни.
- Но тогава не можем да сме сигурни, че е убил Юри.
- Юри не се е върнал в хотела - каза Томи. - Вещите му още са там. Мъртъв е, Стюарт. Двата куршума са били за него. Как обаче е паднал Ланцинг, защо и дали някакво животно го е нападнало, ще си остане загадка. Но Юри Стефано вече го няма.
- Нима не разбираш? - намеси се Марклин. - Като се изключи бягството на талтоша, всичко друго мина по план. Сега можем да се оттеглим и да се концентрираме върху вещиците Мейфеър. Вече нямаме нужда от ордена. Дори и да открият вмешателството, надали ще успеят да стигнат до нас.
- Нима не се страхувате от Старшите?
- Няма причина да се страхуваме от тях - каза Томи. - Прихващането на докладите продължава да работи перфектно. Както винаги.
- Стюарт, ние се поучихме от грешките си - продължи Марклин. - Но вероятно всичко е имало защо да се случи. Не говоря в сантиментален смисъл. Виж обаче цялата картина. Всички, които ни създаваха пречки, са мъртви.
- Не бъди толкова циничен. А какво ще кажете за директора на ордена?
Томи сви рамене.
- Маркус не знае нищо. Освен че много скоро ще може да се оттегли доста забогатял. Така и не успя да подреди пъзела. Никой няма да успее. В това се крие красотата на целия план.