Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
— Добре — изрече на глас. — Ще направя необходимото.
Ребека набра телефонни услуги и поиска номера и адреса на Зои Олин — счетоводителката, която уж помагала на Райън в кражбата на служебни пари. Оказа се обаче, че жена с такова име не фигурира в указателя на Лос Анджелис и околните общини.
Наложи се да притисне Глория, но се оказа, че във фирмата разполагат само с адреса на майката на Зои. Според администраторката Зои споменала пред някаква секретарка, че възнамерява да се мести, и това станало само няколко дни преди да я изпратят в принудителен отпуск.
Съмняваше се, че майката ще разговаря с нея, ако се представи като вдовицата на Райън Морланд. Но как да се сдобие с нужната информация? Идеята й хрумна след доста размисъл, сега оставаше да провери дали ще излезе нещо от нея.
Снимката й излезе в повечето от ежедневниците и тя реши да не рискува. Облече най-скромните си дрехи, сложи си евтина, но все пак добре направена перука, която откри в някакво магазинче, на носа й кацнаха очила.
Пристигнала на адреса в долината Сан Фернандо, тя се представи като следовател от застрахователната компания на „Тейлър, Денисън и Евънс“. Обясни, че трябва да разговаря с дъщерята, тъй като задачата й е нещата да се уредят без съдебни дела. Жената веднага й даде адреса, а после дори й благодари. Почувствала се виновна, Ребека побърза да си тръгне.
Двадесет минути по-късно спря пред блока на счетоводителката. Остави колата си на паркинга, приближи се към домофона и почти веднага откри името „З. Олин“. Натисна звънеца и сравнително бързо убеди пискливия женски глас да й отвори, използвайки същата история, която бе пробутала на майката на Зои. Изкачи се по стълбите, откри апартамента. Вратата се отвори в момента, в който се готвеше да почука.
Зои Олин се оказа млада и изключително привлекателна жена, която едва ли бе навършила тридесет. Имаше хубава кестенява коса и големи сини очи. Леката рокличка на цветя подчертаваше добре оформената й фигура.
Устата на Ребека изведнъж пресъхна. Изправила се лице в лице с тази жена, тя се почувства нервна въпреки убеждението си, че Райън не се е докосвал до никакви служебни пари. В главата й нахлуха объркани мисли. Ами ако той е имал връзка с тази красива жена и парите са отишли за… В очите на Зои се появи особен блясък.
— Вие сте съпругата на Райън Морланд, нали? — попита и леко наклони глава, сякаш се опитваше да прецени какво става.
Явно дегизировката не й беше помогнала много.
— Съжалявам, че се правя на чучело — рече с въздишка тя и усети как бузите й се зачервяват. — Но искам да ви задам няколко въпроса и трябваше да ви открия…
— Нямам желание да разговарям с вас! — отсече Зои и понечи да затвори вратата.
Ребека я спря:
— Моля ви. Няма да ви отнема много време, обещавам!
— Не. Вървете си, иначе ще извикам полиция!
За миг се запита дали тази жена би се обърнала към полицията, но после решително заяви:
— Добре, извикайте я! Законът не забранява на никого да задава въпроси!
— Но вие проникнахте в сградата с измама, нали? — повиши тон Зои.
— В закона не пише нищо и срещу подобни дребни трикове — отвърна Ребека, опитвайки се да запази самообладание. — Искам да разбера дали мъжът ми е злоупотребил с някакви средства на фирмата, както твърдят неговите доскорошни съдружници.
В очите на момичето се мерна страх.
— Аз… Аз не искам да говоря с вас…
— Направил ли го е? — попита тя и изпитателно се взря в лицето на момичето.
— Сигурно, след като го обвиняват! — извика Зои. — А сега се махайте, иначе ще започна да викам!
Сърцето на Ребека се разтуптя, но тя отказа да признае, че е загубила. Надяваше се, че жената срещу нея няма да изпълни заканата си.
— Толкова много ли го мразите? — промълви тя.
— Не го мразя — стреснато я изгледа Зои. — Той беше добър човек. Вижте, адвокатът ми е забранил да разговарям по този въпрос с когото и да било… Моля ви, вървете си!
— Мога ли да ви оставя телефона си, в случай че промените решението си?
— Не, не искам — поклати глава младата жена. После с рязко движение блъсна вратата. Ребека изгуби равновесие и се олюля, а вратата се захлопна под носа й.
Облегна се на стената и се замисли. Би могла да остане тук и да чака Зои да излезе, би могла да стори същото и долу, на паркинга. А би могла и да я проследи, тъй като вече знаеше как изглежда.