Магия за дракон
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магия за дракон». Краткое содержание книги:
— Брътвежи били! — Саламандър изглеждаше сериозно наранен. — Според мен тази сутрин дадох едно от най-добрите си представления.
— Е, тя наистина остана много доволна. Всичко това снощи на приема ли го научи?
— Точно така, вярно е. Странно е като си помислиш, нали? Хората, които плащат, за да им гадаеш, сякаш никога не съзнават колко е лесно да научиш предварително всичко за тях. Но този скандал? Той дойде право от плочките! Е, предположих, че всяка жена, стига да е красива като нея, положително ще преживее поне един скандал.
— Без съмнение, кучката запенена!
— Джил!
— О, богове, ти сляп ли си? Разбира се, че е затънала до ушите в скандал! Или изисканото общество на островите почита жените, които лягат с робите си?
Саламандър изобрази спазъм на учудване, премина към откровен шок и накрая — някаква лукава радост:
— Тя мачка чаршафите си с моя мил брат? По-хубаво от това не би могло и да бъде!
Джил грабна кана с вино и я запокити по главата му. Той нададе вик и едва успя да се наведе, а сребърният съд пукна една плочка на стената и падна подвит на пода.
— Хиляди извинения, о, свирепа орлице планинска. Трябва да съм забравил как ли изглежда от твоя гледна точка, разбира се — гласът му леко трепереше. — Моля те да приемеш извинението ми. Нали повече няма да хвърляш съдове по мен?
— О, разбира се, но съжалявам, че не те уцелих, безсърдечно диване такова!
— Тук не става въпрос за някакво безсърдечие, а че помирисвам победа. Не разбираш ли? Точно това е лостът, от който имаме нужда, за да отскубнем Родри. Брей, брей, брей — наистина скандал и също така голямо облекчение за чувствителната ми етика. Като измъквам екзотичния варварин от нейната къща, всъщност й правя услуга — махам го от града, преди същият този град да се изпълни с приказки за хубавата вдовица и нейния лакей!
— Това, което казваш, е вярно, но я ми обясни как ще я убедиш?
— Въпросът ти е добър, мъничка моя гълъбице. Наистина много добър. Какво ще кажеш, докато размишлявам, предъвквам и медитирам по този въпрос, да вземеш и донесеш обяда ни? Никога не съм бил в състояние да мисля добре на празен стомах.
Няколко часа преди залез те се представиха пред портите на Малина. Тъй като следобедът беше топъл и не духаше вятър, господарката на дома и двете й дъщери ги приеха в градината, на една маса, в сянката на пълзящи растения с бледорозови цветчета. Докато Саламандър предричаше, че дъщерите ще се оженят великолепно, и намекна за възможни кандидати, Джил почти дремеше над чашата вино. После Малина отпрати момичетата, за да може да й гадае насаме. След няколко общи приказки Саламандър нанесе своя удар:
— Мила моя госпожо, трябва да ви кажа, че това тук не ми харесва! Четворка мечове е прекалено близо до двойка цветя. Страшно се боя, че някаква ваша приятелка… о, не, нещо повече — някаква много близка и ценена от вас жена ще бъде засегната от мъчителен скандал.
Джил напълно се събуди. Малина беше леко пребледняла около устата.
— Плочките казват също така, че се притеснявате от нещо много неприятно. Бих ли могъл да допусна, че двете неща са свързани помежду си?
— Да, проницателно предположение. Хъм, предполагам, че не би казал на никого какво си видял в чужди плочки?
— Обикновено не бих, но дълбоко съжалявам за Алейна.
Малина трепна.
— Толкова е уязвима, нали? — продължи мисълта му дамата. — А градът е пълен със завистливи клюкари, които с удоволствие говорят ужасни неща за нея. Животът й щеше да е различен, ако имаше деца. Нейният съпруг беше много по-възрастен, разбирате ли? О, в името на Огнената планина! Да бяхте я видели, когато Нинелдар я доведе у дома! Беше само на четиринайсет години, слаба като вейка, дете, което би трябвало да си играе с кукли. Като гледах това красиво лице над мършаво телце, направо ми идваше да се разплача. Приличаше на цвете върху стеблото си. Нинелдар не беше лош човек, само прекалено самотен; съжалил я искрено, като разбрал, че се предлага за продан. Доведе детето и ме помоли да го обуча за съпруга.
— Без съмнение този брак е бил далеч не… задоволителен, така ли?
Малина удари с двете си длани по масата.
— За какво точно намекваш, гадателю?
— Не е време за шикалкавене, нали? Чух тревожни слухове и ги отхвърлих, наистина — те просто бяха слухове. Но когато видях в плочките й един ужасен скандал, започнах да се питам дали не са плод на нещо повече от завист и волни езици.