Ръкописът на Шопен

Линията прекъсна.

— Нямаме късмет — заяви Мидълтън, отпи от кафето и довърши шоколада си.

Казваше си, че се нуждае от него заради енергията, но истината бе, че просто обожаваше вкуса му.

— Поне дадох на Фауст погрешна информация относно шифъра в музиката и той може да стигне с отровния газ само донякъде.

— Но с опити и грешки може да стигне до правилната формула, нали? — попита Камински.

— Да, би могъл. И много хора ще умрат. Да не говорим, че смъртта им ще е крайно мъчителна.

Поседяха мълчаливо за момент, после Мидълтън погледна Перес.

— Изглежда, се чувстваш доста удобно с беретата. — И си помисли, че зет му бе изглеждал по същия начин и с колта, когато очисти Елеана Соберски.

Джак се засмя.

— Държах се настрани от семейния бизнес в Луизиана. Но това не означава, че нямах представа от него. Но ти вече знаеш това, нали?

Мидълтън сви рамене.

— Проверих те, разбира се. Женеше се за дъщеря ми… Ако в живота ти имаше и едно мръсно петънце, сега Чарли нямаше да пише фамилното си име с тире.

— Уважавам грижите ти за дъщеря ти, Хари. Аз ще съм същият с моето…

Гласът му замря и той сведе очи и се замисли за детето, което бяха загубили. Мидълтън го стисна за ръката.

— Вуйчо ми ви е познавал като музиколог и професор — обади се Камински. — Но вие сте нещо повече, нали?

— Да. Е, бях всъщност. Работех за армията и правителството. После създадох група, която издирваше военнопрестъпници.

— Като човека, който уби вуйчо ми?

— Да.

— Казахте, че сте „били“. Какво се случи?

— Групата ми се разпадна.

— Защо? — попита Перес.

Мидълтън реши да сподели историята с тях.

— В Африка имаше инцидент. Ние четиримата открихме издирван военнопрестъпник в Дарфур. Крадеше лекарствата за СПИН от местните хора и продаваше деца за войници. Предадохме го на властите по страхотен начин — подлъгахме го в международни води и щяхме да го откараме със самолет до съда в Хага. Но всичките ни основни свидетели срещу него загинаха в пожар. Намираха се в обезопасена къща. Вратите бяха заключени. Цялата къща изгоря. Повечето хора бяха със семействата си. Загинаха двадесет деца. А без свидетели няма дело. Наложи се да го пуснем. Канех се да се върна в Дарфур и да го съдя за пожара, но Вал, Валентин Броко, направо обезумя. Чу как престъпникът ни се подиграваше, че ни е победил. Вал го изкара навън и го простреля в главата. След това не можех да продължа. Разпуснах групата. Човек трябва да играе по правилата. Ако не го правиш, лошите печелят, тъй като ние не сме по-добри от тях.

— Струва ми се, че това доста ви е притеснило — отбеляза Фелисия.

— Те бяха мои близки приятели. Беше много тежко.

А един от тях бе нещо повече от приятел. Но Мидълтън реши да не споделя тази част от историята.

Мобифонът му дрънна. Той погледна екранчето и разчете дългото съобщение.