Ръкописът на Шопен
- Автор: Дивер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Шопен». Краткое содержание книги:
— Всички вече сме тук — каза Фауст, после представи присъстващите един на друг и прикова очи в Камински. — Полковник Мидълтън е убил вуйчо ти. Изтръгнал е листа от него с мъчения и след това му е прерязал гърлото. Във Варшава, след като обядваха заедно.
— Не е вярно — запротестира Мидълтън.
— Вярно е — потвърди Вукашин. — Видях го да си тръгва. Влязох и намерих трупа. Всъщност три трупа. Двама очевидци извадили лошия късмет да са в сградата в неподходящото време.
Фауст отстъпи настрани, а Начо стисна ръцете на Мидълтън и го прикова към стената. Вукашин вдигна глока и го насочи в лицето на Хари. После отпусна ръка и предложи пистолета на момичето.
— Става дума за вуйчо ти. Ако искаш, можеш да отмъстиш за смъртта му.
Фелисия стана и пристъпи напред. Взе оръжието.
— Готов е за стрелба — каза Вукашин. — Няма предпазител. Просто насочваш и стреляш. Няма да гръмне силно.
Отстъпи и застана вляво от Камински. Фелисия вдигна пистолета и го насочи в очите на Мидълтън. Дулото потрепери.
— Лъжат те — увери я Мидълтън.
— Знам — отвърна тя.
После се завъртя наляво и простреля Вукашин в лицето. Той се оказа прав — гърмежът наистина не бе силен. Просто приглушен трясък, сякаш някой бе тръшнал книга на масата, а след това — мекото тупване на тялото на пода. Замириса на барут и кръв.
Момичето се завъртя и насочи оръжието към Фауст.
— Мидълтън разбира от музика — каза Фелисия. — Не би имал нужда да измъчва някого, за да се добере до мелодията. Тя е предвидима. Както нощта следва деня.
— Не знаех — отвърна Фауст.
— Двете нехармонични ноти — каза момичето — създават трета нота фантом. Вуйчо ми винаги наричаше подобна нота „вълк“. А Вукашин означава „вълк“. Посланието му е шифрирано. Съобщава името на убиеца си.
— Не знаех — повтори Фауст. — Кълна се.
— Говори.
— Наех Вукашин. Някой друг сигурно също се е добрал до него, наел го е и той ме е предал.
— Кой?
— Нямам представа. Кълна се. И не можем да си губим времето с това. Музиката съдържа и други шифри, а не само този с името на убиеца на вуйчо ти.
— Той е прав, Фелисия — намеси се Мидълтън. — Имаме спешна задача. Става дума за нервнопаралитичен газ, който може да направи единадесети септември да прилича на почивка на плажа.
— И това ще се случи скоро — добави Фауст.
Камински кимна и каза:
— След дни. — И отпусна пистолета.
— Четиридесет ноти — заяви Фауст. — Четиридесет букви между А и Ж. Не е достатъчно.
— Добави и каденцата на Моцарт — посъветва го Фелисия. — И тя е пълна дивотия.
— Моцарт не е писал каденци — възрази Мидълтън.
Камински кимна.
— Точно така. Не е написал и двадесет и осем концерта за пиано. Каденцата е част от посланието. Същата игра.
— Кой е първи? — попита Фауст.
— Моцарт. Бил е преди Шопен.
— Колко ноти тогава?
— Като съберем и двете, получаваме около двеста.
— Все още не е достатъчно. И не можеш да напишеш нищо само с от А до Ж. Особено на немски.
— Има диези и бемоли. Моцарт е в ре минор.
— Не можеш да превърнеш буквите в диези и бемоли.
— Цифри — обади се Мидълтън. — Не са букви от азбуката, а цифри.
— Едно за А, две за Б? И това не е достатъчно. Сложна работа.
— Не е едно за А — възрази Мидълтън. — Концертен тон. А-то над средно до е 440 цикъла в секунда. Всяка нота има определена честота. Диези и бемоли, също така. Двеста ноти биха разкрили осемдесет хиляди числа. Нещо като баркод. Осемдесет хиляди цифри биха разкрили цялата информация, която търсиш.
— Как ще се справим с тях? — попита Фауст.
— С калкулатор — отговори Мидълтън. — На петолинието вторият интервал нагоре е ла над средно до. Това са 440 цикъла. Една октава по-високо е първият обертон, 880 цикъла. Октава по-ниско е 220 цикъла. Можем да пресметнем междинните интервали. Вероятно ще изчислим до петия десетичен знак, което е още по-добре. Колкото повече цифри, толкова повече информация.
Фауст кимна. Лицето му беше безизразно. Той извади ръкописа на Моцарт от шкафа, сложи изцапаната с кръв страница върху него, стисна купчината под мишница и кимна на Начо. После погледна Камински и Мидълтън и внезапно скочи напред и изтръгна глока от ръката й.
— Не бях съвсем откровен — призна той. — Не съм наемал Вукашин. И двамата бяхме наети от трети човек. Със същата цел. А тя, страхувам се, не е твърде хуманна. Разполагаме с рицин и всичко друго, от което се нуждаем. Но не можахме да стабилизираме сместа. А сега, благодарение на проницателността ви, вече нямаме проблеми. Благодарим ви за това. Ще изразим благодарността си по практичен начин — с милост. Точно след десет минути, когато съм в безопасност, Начо ще застреля и двама ви в главата. Бързо и безболезнено. Обещавам ви.